И когато пак излезеш утре усмивката,
не си забравяй вкъщи.
Изпий си кафето без захар, а с усмивка.
Без спомени за миналото тъжно,
а с усмивка за следващите дни. ...
Исках със звезди да те обсипя,
исках и северното сияние да ти покажа,
но не мога, защото те са недостижими,
както и твоята любов.
Щастие и усмивки исках да ти даря ...
04.12.2008
Знаеш ли колко боли ме понякога,
когато мечтите си тръгват от мен...
И душата ми сякаш е безостатъчна,
и мъката свива гнездото си в мен... ...
ЕДНА РАЗЛИЧНА КОЛЕДА
Пада снегът през поредната нощ...
Елхите сияйни пръскат разкож...
Градчето, потънало в гъста мъгла,
притаило дъха си, очаква нощта. ...
Съществуваш ли? Да... Не...
Държиш ли на мен? Да!?
Как ще го разбера, ако не го покажеш!?
Приятел... Познат... или просто Минало...
или не... или просто Нищо!? Отговор!? ...
За да не те обичам и обичам пак не трябва време.
Не ми трябва огън, нито жар гореща.
Не ми трябват думи, нито мисли,
нито вятър, който да ехти по пладне,
или зора, която да тъжи. ...
Единственото ми спасение си ти!
Мечтала съм си за теб, в сънищата си!
Истина ли си, или измама?
Лъжа ли си, или любовта голяма?
Посветено на Емил Иванов ...
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби, ...
Посветено на всеки, който е дарен с властта да бъде обичан...
🇧🇬
Умът ми не го побира как колелото се върти,
защо светът никога не спира, когато затвориш ти очи?
Защо всичко ти се връща, тъпкано, по две, по три,
но ти все още не разбираш колко може да боли?!
И пак се връщаш пиян, ...
Гледам лицето ти, а няма те до мен.
Искам те, желая те - ти си ми най-ценното;
човекът, който ми липсва в дългите нощи,
така самотни и безлични откакто теб те няма до мен!
Сега съм по-влюбен от всякога; ...
То бе някога през късна есен,
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.
Не исках да мисля за тежка раздяла, ...
И 100 години да изминат,
спомените остават завинаги.
Не вярвам аз да те забравя,
нито ти пък мен...
Тез сълзи... и тази мъка... всички тези болки... ...
Какво ли мога да ти дам от себе си,
освен последните ми капки кръв
и няколко неразрешени ребуси,
които исках да отгатна пръв...
Прокъса се душата ми от нямане ...