Poetry by contemporary authors
Море 🇧🇬
галиш ме,
пречистваш ме...
Отпускам се,
сливам се, ...
* * * 🇧🇬
отряза небесния купол
хиляди ръкойки искри
Любов от пръв поглед 🇧🇬
С толкова момичета играехме на двора,
в един клас учехме, лудувахме,
срещахме се с много и различни хора,
растяхме, спортувахме, танцувахме. ...
От колко време 🇧🇬
и се превърнаха в ръце крилете ти?
Аз зная, мила, усещам в теб тъгата,
капак човешки има пред небето ти.
Виждам нощем как вятърно си тиха, ...
Бряг ли съм...? 🇧🇬
Преоткрих само истини - своите,
в безконечно нестихващо лято,
и прозрях, че на Бога покоите,
в зимен сън ги потули Луната... ...
Кръстопът 🇧🇬
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
В онзи ден проклет 🇧🇬
Не гледай ме с болка в очите!
Нека цветя ти донеса поне,
че отдавна пресъхнаха сълзите.
Векове изминаха от последната ни среща. ...
На дъщеря ми.... 🇧🇬
Ти си въздуха и ти си моят ден.
Ти си нещото, което всеки миг копнея,
ти си всичко важно и съществено за мен!
Ти си моето несбъднато съществувание... ...
Детството не се сбогува 🇧🇬
Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича... ...
* * * 🇧🇬
преди да може да ме обладае.
Живях много преди да осъзная,
че вече не съм дете.
Отдадох се на болката, ...
Поливам незабравките в очите... 🇧🇬
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне. ...
Тази Ярост (2007) 🇧🇬
на зловонния ни пир
съм успяла твърде ловко
да отровя твоя мир.
И отровни думи храча ...