Ти наистина имаш много хубави очи!
Все още ги обичам, нима не ми личи?
За твоя поглед бих направил всичко,
в твоите очи аз виждам моите мечти.
Повярвай ми, че виждам всичко в тях, ...
Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол -
душата ти не е за мене...
От устните ти търсех да живея, ...
Умна и красива жена -
не признава превъзходството на Дявола.
Бори се за край на бедността по света (на теория).
Страда от и за красотата си,
но знае, че и мъже, и жени искат красотата й, ...
Всичко е вече изчерпано от безкрайно дългите дни.
Можем ли да си представим колко много боли?
Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,
да пропадаш тъй бавно, как боли!
Стар, изтъркан филм, това единствено остава ...
Спомняш ли си времето минало?
Всеки миг, всеки дъх избледнял?
Помниш ли всичко отдавна изминато?
Само за спомени ли си ти ожаднял?
Помниш ли нашия юни прекрасен? ...
От теб разбрах,че времето лекува,
а спомените с утрото летят,
разбрах,че самотата тържествува
когато свободата и дадат.
От теб видях,че бездната не може ...
Едно небе, което времето отнесе,
едно сърце, което вля във мен тъга.
За първи път ли светове пренесе
от моя поглед до твоя небосклон?
Едно сърце за теб копнее, ...
Ти ме почакай
Бродя и скитам, и търся зората,
сама във нощта за ръка със тъмата.
Нося дълбоко във мен светлината,
но ровя се в здрач да открия душата. ...
Там, където слънцето не блести,
там, където мракът веч цари,
там, лишени от радост безброй души,
лутат се самотни и без мечти.
Но там няма смях, сълзи, живот, ...
Когато ръцете ти говорят без думи,
когато очите ти ме галят разпуснато,
когато ми даваш от твоя огън -
нима е нужно да искам повече?
Когато гласът ти трепти неволно, ...
Ти си слънчевият лъч в очите ми,
ти си прохладният бриз в косите ми,
ти си в капките дъжд, капещи по кожата ми,
ти си шепата пръст, галеща стъпалата ми.
Ти си в това, което не съзирам, ...
Прегръщам със целувка – с усмивката убивам,
неволно правя го със тъмните лъчи.
Със копие от дявола душата си пробивам,
а тя усмихва ми се и мълчи, мълчи.
Изпратих я сама в пустинята ...
Зеленият и поглед го хареса,
и дрехата и влюби се във пода...
Нахълта страстно в същността му,
прегърна го, и без да се обръща
към свойто минало, го заобича ...
Този танц извън реалността...
този свят без граници, в който
дори въздухът не ми е нужен!
Този миг, на който посветих миналото
и всичко, което ме болеше! ...
Аз вървя... и не знам нито защо, нито къде.
От праг до праг. От изход до изход.
Може би кървя? (но без рана е кое дете?)
Аз вървя... и гледам все на изток...
Аз вървя... без подбуди, без посоки. ...