Съдбата ми отреди трагична роля
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.
Научих се живота да презирам, ...
Не знам защо животът се обърна
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна, ...
Искам пак да се губя в ръцете ти,
премаляла от болката сладка!
Да усещам всеки удар на сърцето ти,
да ме целуваш... дори и за кратко!
Искам пак да потъна в гласа ти, ...
Взирам се в огъня ти, недоугаснал.
Още пазя твойте свещници,
мъждукащи летално и безвластно,
опожарили само недописани дневници.
По аурата бледа на свещта ...
На бедния от залъка не искай,
на слепия не слагаи тайно крак,
ръце със злоба никога не стискай
и не нападай подло своя враг.
На болния съня не нарушавай, ...
Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора? ...
Очите ти са океан от пясъци
(и как ще преброяваш самотата),
когато моят бряг във твойта приказка
осъмне с обещание за минало.
Когато вятърът обърнал е посоките ...
Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...
Не смей да ми говориш за приятелство,
че сто пъти от мене се отрече!
Приятели със теб? - Предизвикателство,
но от което уморих се вече...
Не смей да ми споделяш световете си, ...