Poetry by contemporary authors
Ти си! 🇧🇬
във косите ми
леко се сипе,
сякаш тихо вали,
във очите ми... ...
Искам да ти кажа... 🇧🇬
с лъчи от любов
как слънце
топло изгрява…
и ...
Себе си? 🇧🇬
малка, черна и сама.
Седнала във ъгъла
(по турски),
скръстила във грозен кръст ...
Струни от една китара 🇧🇬
Пръстите така и не спряха да дрънчат.
... Тум... тум... дрън...
Цигарен дим рисуваше в дробовете.
Но никой така и не разбра как отишъл си е дъждът след теб...
Защо ли? 🇧🇬
Вече зазорява, а той чака ли, чака,
дивна и красива девойката му свидна,
потънал в спомени минали вечерни,
как луна се покаже и любима му каже ...
Липсваш ми... свята 🇧🇬
и оранжев пламък
на деня е начало...
И допрени са в здрача,
и живот с болка ...
На Баба 🇧🇬
свила близки и роднини в
своите гнезда.
Ти беше лъч неповторим
и спомен незабравим. ...
Синя зима 🇧🇬
Синя зимна нощ. Да бягам?
Да се скрия от студа!?
Не! Усещам я и лягам
в синевата на снега. ...
Присъда 🇧🇬
влюбени,
натежали от гордост
и скрита тъга?
Ти не прочете ли, кажи, ...
Моите лица 🇧🇬
Отдавна,
много отдавна,
не знам откога,
се оглеждам в огледалото ...
Нищо в света 🇧🇬
Знам, че боли, щом се ражда живот.
Човек неуморно се бори за щастие
и тази борба го превръща във скот.
Нищо в света не е само трагично ...
Птицата Франкенщайн 🇧🇬
Аз съм птицата - мелез!... Каквато не бях...
На неизвестността с конците прогнили
присадиха парчета от мерзост и грях,
изтръгнаха чувства с които мечтах! ...
Тихо изречени 🇧🇬
и стоплят ме в безвремието,
където мечти и спомени се сливат...
Вятър тихи думи ми нашепва,
думи, които не изрекох, ...