Вятърът скръбно вее навън
и мълвата безмълвно разнася.
Сълзите се стичат - сухи, сякаш насън…
смут в душата се нанася.
Не! Това не е поредният мрачен стих, ...
На никой не му пука за мен,
а аз съм във все същият плен.
Самотата обсебила ме е, горката
и единствена спътница ми е сълзата.
Все тъй самотно е моето сърце... ...
Всички пътища водят към теб,
всяка мисъл при теб пак ме връща,
всеки спомен е тъй осезаемо жив
и наситен със твойто присъствие.
Всяко кътче в душата ми ти завладя, ...
Прости, дете, че те оставих онзи ден!
До днес да си простя така и не успях.
Сърцето ми умря с последния ти поглед,
животът ми е ред от черни дни.
И цял живот се лутам из душата празна ...
Природата потънала е в тишина.
Вече мрака се излива над града и
за миг настъпва смразяваща студенина.
Небето - намусено трещи зловещо.
Бурни ветрове нахлуват, ...
Необичайно, но не и за мен -
тъмнина в мрака, мрака на живота!
Лъч едничък, капка светлина,
и после пак тъма... тъма!
Красив образ, но не жив - астрал. ...
Слънцето бавно се гмурна в морето
и се запъти към други страни,
метна си звездната дреха небето,
бризът похлопа на чужди врати.
Тръгваше лодка от пристана здрачен, ...
За миг поспри, недей си ти отива,
моля те настойчиво без глас!
Остави ме, нека те погледам,
да ти се порадвам с поглед аз!
Цяла вечност няма да те видя, ...
Често се раждат из невидимия свят слова.
В непостоянството в душата на Поета.
И как често думите умират от тъга.
Изгубили се в тъмната пътека!
Често се раждат с високо вдигната глава, ...
Нежелана гостенка е смъртта,
дойде ли, всичко потъва в глуха тишина.
И няма начин да и затвориш входната врата.
И никога, никога не си тръгва сама!
Мила гостенко, моля те, иди си, ...
Всяка мисъл за теб ме кара да страдам,
да изживявам отново това, което е било!
Всяка мисъл за теб отваря в мен нова рана
и болката убива любовта, която беше жива!