Чувствах се омагьосан от самотата,
не бях спал от седмица-две.
Вървях по коридора през прага на вратата
и междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.
Опиянен от любов и омаян, ...
Досаждат ли ти моите въпроси?
Всеки ден измъчвам те с тях.
Чувствата ми без твоите са боси
и без тях ще стана отново каквато бях.
В никой не откривах аз онзи пламък, ...
Тръгнал съм на гости в отвъдното.
В отвъдното, където никой не ме чака.
Чака ме само вятърничавата тъга.
Тъга, която много отдавна бях забравил.
Забравил я бях на стола в кухнята. ...
Всеки ден се ражда нов живот.
Какво съдбата му е отредила?
Дали ще е бохем или пък скот?
Дали ще е жестока или мила...
Годините минават, стават шест. ...
Къде се губиш? Цяла нощ будувах.
Вратата не заключих – да не спи.
Прозорецът задряма и сънува,
че някъде със някоя си бил.
Днес вятърът ще помете след тебе ...
С шал копринен връзвам ти очите,
завъртам те, а ти преброй до десет.
Сетивата отпусни и намери ме,
това е казусът и не е лесен.
Тишината ти говори вместо мене, ...
С какво аз толкоз съгреших,
че, Господи, наказваш ме така жестоко?!
Добра съпруга, майка бях,
усмихвах се, дори когато ми се плаче.
Обидите на всеки в сърцето си таях ...
Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.
Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота! ...
След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето ...
А днес морето се събуди във небето,
единствени вълни - на чайките крилете..
И гларуси пияни...
Внезапно есента настана.
А тишината спореше с водата ...
Упоена с аромата на стила ти,
повлияна от страстта в кръвта ти,
в краката ти безропотно се свличам.
Открила смисъла на песните без думи,
създала ритъма им помежду ни, ...
Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...
Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те". ...
Не съм ли си мечтала да се върнеш?...
Разкайваш се, че стъпка любовта ни...
Сгрешил си, но си тук- да ме прегърнеш
и да запълниш липсата в деня ми!
Искриците да върнеш във очите, ...
Пустинята обгърнала е всичко с прах и пясък.
И тихата надежда погубена е отдалеч.
По дюните коварни се долавя трясък-
спомен от морето - тъй далеч.
И тихи стъпки от керван ...
Нашите деца сключват сделки със Смъртта
По сивите улици и бляскавите булеварди
се лутат нашите Деца и сключват сделки със Смъртта!
Млади, горещи сърца - луди в мечтите!
Та те са още Деца - но вече са стари... ...
Аз съм пътят - труден и вечен,
за чието страдание ти си обречен,
прелитайки стъпките - бавно във времето,
бреме дарявам ти - в живота преплитайки.
С думи тягостни искам да кажа, ...
По дяволите, що е ценно.
Какво мечтаех, а какво се случи?!
Нали уж всичко трябва да е земно.
Ала в живота друго се получи.
Мечтаех аз живот без завист. ...
Когато навеки изчезна от белия свят,
дори и спомен не искам за мен да остава,
тъй както родих се - съвсем непознат,
непознат да си ида във тиха забрава.
Когато навеки изчезна от белия свят, ...