Poetry by contemporary authors
* * * 🇧🇬
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно, ...
Утро 🇧🇬
и очичките отвори.
Време е да се потруди -
светлина запали горе.
Пи си млякото горещо, ...
Среща 🇧🇬
ти пазеше ме да не се изгоря.
Аз съм себе си... когато съм теб!
Нежна симфония... докосва...
Заспивам спокойна във стаята ...
Бездомният 🇧🇬
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...
Времето мъдро... 🇧🇬
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността ...
Есенни листа 🇧🇬
Падат есенните листа
Дъждовни капки удрят в прозорците
Тъжно е на моята душа
Не чувам гласовете на птиците ...
Студентски протест 🇧🇬
Да кажат своята дума
студентите решиха.
Писнало им
от разтягането на локума, ...
Песен 🇧🇬
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...
Блажени ще са тези... 🇧🇬
накъде вървят нещата,
нито откъде са тръгнали.
Всичко прекалено
загуби формата си. ...
Некролог (2005) 🇧🇬
И всичко е някак привично.
“Какво си ми дал?” – “Какво да ти дам?”
Мълчание. “Просто обичам те.”
Обичаш ме, да. Но не като вчера. ...
Мелодия... 🇧🇬
изтъркана, скучна,
омръзнала на душата (до болка) песен...
На сцената на Живота.
Сценарият написан е тъй, богато и широко... ...
Мисия 🇧🇬
страхлив,
несигурен,
неуверен.
На когото животът неведнъж ...
Щастието върви редом със сърцето!!! 🇧🇬
се разливат съмнения,
търся себе си
в стъклено кълбо...
Съборена е крепостта ...
Животът 🇧🇬
Нищо, че често не е ясен!
Той понякога ни удря в гръб
и все вървим по неговия ръб,
въпреки че често е ужасен, ...
Монолог 🇧🇬
Лермонтов
И аз преминах цялата България
(а сякаш прекосявах Ада).
Обрулени и обезверени ...