Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Лекуваме се трайно, без причина 🇧🇬

С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...

КрасимираЧакърова

Poetry

2.1K 9 22

Нашата държава 🇧🇬

България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...

zelenaradost

Poetry

787 1 5

Без вяра няма любов 🇧🇬

Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

651 1 3

Има дни 🇧🇬

Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...

Лютиче

Poetry

548 1

Зимна кожа 🇧🇬

ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима. ...

yotovava

Poetry » Love

627 2 5

България умира 🇧🇬

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...

Валери_Станков

Poetry » Civic

764 5 5

Дъждът вали... 🇧🇬

Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...

Жабокът

Poetry

511 6

Фрагмент от мрака 🇧🇬

(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...

jenyivanova

Poetry

2K 15 39

Късна среща 🇧🇬

Късно срещнах твоите очи!
Просто много, много закъсня!
Късно пиех твоите сълзи
като младо вино в есента!
Ти ме завладя със буйна страст, ...

gogata622

Poetry » Love

1K

Граница 🇧🇬

В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...

Самодива

Poetry

1.2K 4 7

На белѝте слагам край 🇧🇬

Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...

ЛюсиАтанасова

Poetry » For children

1.9K 2 17

Бездушен град 🇧🇬

Улиците вече опустяха.
Тъжни хора в тъжен град
лутат се из полумрака.
Търсят маските си пак.
Площадите пред тях немеят. ...

Violet_86

Poetry

1.1K 8 10

Жената от последния ред 🇧🇬

Тя пристигна последна на гроба,
преди минути си бяха тръгнали всички.
Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,
стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.
Пресният хълм бе отрупан с цветя, ...

ИванПетров

Poetry

820 1

*** 🇧🇬

обич -
мракът (от
обида) се самозазида
..............,.....................................
алтернативно: ...

rhymefan

Poetry

628

Възможно ли е задник да говори 🇧🇬

По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...

mislitel

Poetry » Philosophical, Other

1.1K 1 12

Преди есента 🇧🇬

Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...

ПетърТарамбичков

Poetry

543

Квинтесенция 🇧🇬

Извини ме приятелю,че ми липсваше време,
да ти напиша по-кратко писмо,
нелаконичното ми творение може би ще отнеме
много по-важни мигове от твоя живот?
Истинските приятели си прощават, ...

krasio0109

Poetry » Free verse

657 1

Ти си там 🇧🇬

Как красиво изгряват звездите
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

992

Потъвам 🇧🇬

Присвивам зеници и пристъпвам в линия, начертана от слънце...
Незначима като зрънце - потъвам, потъвам, потъвам... в плаващи пясъци....
Теглят ме въжета, пропити от влага...
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...

Simonstotel

Poetry » Love

886

Любов и обич 🇧🇬

Любов и обич
Да любя мога жените само.
На мъжете заслужили поглед приятелски давам.
Обичта движение е нагоре.
Към предмета на стремежа. ...

Лесничея

Poetry

573

Дон Кихот 🇧🇬

Оглеждам се в дъното на чашата,
изморен, но Дон Кихот!
Застанал насред пашата
заобиколен от овчешки кикот.
Да си герой вече е безславно, ...

Dobr_1

Poetry » Philosophical

692 1

Добро утро, любов! 🇧🇬

Добро утро, любов!
Ти спа ли добре?
Как се носи от кухнята
аромат на кафе!
Да, да, любов, ставам. ...

izi55

Poetry » Love

1.3K 1 2

Повик 🇧🇬

Не съм те викала!
Но някак ме намери,
в най-тъмното на тази нощ...
Не съм те чакала!
Но тихичко дойде, ...

dianjelly

Poetry » Love

807

Роси 🇧🇬

Без тебе в моя свят не съществуват
ни радост, ни надежда, ни мечти...
Нанякъде сърцето ми пътува,
нанякъде, където си и ти.
Във мрака на душата си студувам ...

ЛЕЦ

Poetry » Love

581

Поема за горското момче 🇧🇬

Живяло ня‘вга красиво момиче,
Било то прекрасно, като кокиче,
С алени устни и тъмни очички,
Със снежно бели нежни ръчички.
От тази приятна сияйна главица, ...

BorisGeorgiev

Poetry » Odes and poems

1.4K 4 3

Някога 🇧🇬

Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа. ...

aap

Poetry

633 2 4

Сянката на сила 🇧🇬

Обичам истинските думи
и силата на мъдростта.
Душата шепне с нежни струни,
а за сърцето е страстта .
Обичам вярата в доброто, ...

natiii

Poetry » Philosophical

736

Преди да дойде времето за оня свят... 🇧🇬

Щом някога решиш за мойто време
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло, ...

diesto

Poetry » Love

642 2 1

Измълчано 🇧🇬

Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...

Patrizzia

Poetry

611 3 3

T V - марш 🇧🇬

Кутийка от пластмаса и стъкло,
предаваща твърдения и свади !
Описваща и зали и площади ,
махленщини и люде с потекло !
Тя ежедневно,ежечасно е креслива ...

vui4oto

Poetry

1.5K 2 5

Все щастливи 🇧🇬

Смело бягах
от мечти,
сбъднати със грешни хора.
Силно вярвах,
че си ти. ...

Krisscho

Poetry » Love

697

Какво по-добро от житейски урок? 🇧🇬

Мама ми каза: Внимателно слушай,
ще ти разкажа по истински случай
приказка за едно малко момченце,
много палаво и непослушно детенце.
Възпитавали го родителите му заети ...

ДаниелаВиткова

Poetry » For children

1.4K 3 13

Клепоухото магаре 🇧🇬

Дядо има си магаре,
Марко се нарича то.
С цвят кафяво кехлибарен,
но със клепнало ухо.
Що е клепнало? Ще кажа. ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

1.3K 6 17

Измълчана красота 🇧🇬

Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри, ...

Аделаида

Poetry » Other

916 4 6

Зидът, за който отговорът спи 🇧🇬

ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

760 6 8

Умна и красива, ама пакостлива 🇧🇬

Че съм умна и красива
никой не отрича,
но съм доста пакостлива,
белята ме привлича.
Често мама ми се кара: ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

1.3K 2 11

Молитва за Поетите на България 🇧🇬

МОЛИТВА ЗА ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей! ...

Валери_Станков

Poetry

1.1K 4 6

Изморих се 🇧🇬

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...

desito_t

Poetry » Other

829

Сезони от строфи 🇧🇬

Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.
Става златисто и дъхаво Есенно, ...

Павче

Poetry

796 2 6

Още 🇧🇬

Като всяко вехто старче
дочаках пенсията и аз,
ала нищо че, макар че,
още чувствам се витяз.
Още дрънкам на китара ...

художника

Poetry

1K 2 8

Poetry by contemporary authors

Лекуваме се трайно, без причина 🇧🇬

Нашата държава 🇧🇬

Без вяра няма любов 🇧🇬

Има дни 🇧🇬

Зимна кожа 🇧🇬

България умира 🇧🇬

Дъждът вали... 🇧🇬

Фрагмент от мрака 🇧🇬

Късна среща 🇧🇬

Граница 🇧🇬

На белѝте слагам край 🇧🇬

Бездушен град 🇧🇬

Жената от последния ред 🇧🇬

*** 🇧🇬

Възможно ли е задник да говори 🇧🇬

Преди есента 🇧🇬

Квинтесенция 🇧🇬

Ти си там 🇧🇬

Потъвам 🇧🇬

Любов и обич 🇧🇬

Дон Кихот 🇧🇬

Добро утро, любов! 🇧🇬

Повик 🇧🇬

Роси 🇧🇬

Поема за горското момче 🇧🇬

Някога 🇧🇬

Сянката на сила 🇧🇬

Преди да дойде времето за оня свят... 🇧🇬

Измълчано 🇧🇬

T V - марш 🇧🇬

Все щастливи 🇧🇬

Какво по-добро от житейски урок? 🇧🇬

Клепоухото магаре 🇧🇬

Измълчана красота 🇧🇬

Зидът, за който отговорът спи 🇧🇬

Умна и красива, ама пакостлива 🇧🇬

Молитва за Поетите на България 🇧🇬

Изморих се 🇧🇬

Сезони от строфи 🇧🇬

Още 🇧🇬

Queue