Остави ме под покрива свой да остана,
от чадъра ти капе нечиста вода.
Не превръщай живота ни кратък във драма,
щом вече си тръгнал по друга следа.
Остави ме под покрива свой да остана. ...
За малко да помисля, че си моя.
За малко да се сетя, че не знам.
За малко да порастна от неволя.
За малко да потъна в черен срам.
За малко аз простих на свойта воля, ...
Аз я помня - голямата жълта луна.
Търколила се като медена пита.
А под нея и под звездите
в декемврийската вечер се скитах.
Аз я виждам над мен всеки път, ...
Това съм аз, завинаги скитаща,
търсейки свещения бокал.
Пребродих хиляди светове,
за да открия обетованата земя.
Изглеждаш като дете, изгубено в гората, ...
Обичам градчето си прекрасно,
с уличките малки, къщите старинни...
тук в любов и щастие израснах,
радвах се и сълзите си проливах.
Часовникът на центъра стои си, ...
Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново, ...
В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи. ...
Посветено на К., която реши, че приятелството е безсмислена борба!
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен. ...
Боли от вечерта. А тръпнещата сутрин
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер, ...
Искам да забравя името ти,
защото гласът издайнически те зовеше.
Искам да забравя погледа ти,
защото очите ми неистово се молеха
за малко слънце в твоите. ...
Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня. ...
Най-сетне носеха ковчег.
И в него всички тъмни сенки бяха!
Нощта бе сякаш век.
Нощ, в която всички те до един измряха...
................................................................... ...
Лудо влюбена в очите ти...
В онзи фатален юни, когато те срещнах, не си те представях такъв!
Светът за мен бе различен, но не и такъв!
Аз помня онези големи, пъстри и честни очи,
събиращи много болка и криещи сълзи! ...
> Пустотата съвсем ме обсеби, оптимизмът ми гасне полека,
> във пустинен пейзаж ме заведе уж вълшебната моя пътека.
> Само в приказки детски пътувах със вълшебен килим в небесата,
> тук при мен, във това измерение, без любов просто вехнат цветята.
> И понеже съм цвете за себе си, като фрезия пролетн ...
Аз нямам тишината на душата ти -
във мен се вплитат само урагани...
Спокоен си, море си посред лято,
утихнало, от вятъра забравено.
Аз нямам смелостта ти във очите - ...