Poetry by contemporary authors
Внучка и баба 🇧🇬
- Слухът ми е добре, но зрението слабо.
- Градът голям е, но я дай по-смело.
- Ех, миличка, добре ми бе на село.
- Там ходеше като Пепеляшка. ...
Заедно 🇧🇬
не бива:
- да пренебрегваме неудобствата;
- да пресичаме своите пътища;
- да си крадем взаимно надеждата. ...
Светъл дар 🇧🇬
те само лошото чакат!
Видя ли в далечината онзи фар,
дето свети сред тъмата като дар
от бога даден на моряка, ...
Панаир на суетата 🇧🇬
в стая мрачна, но позната.
Свещи тлеят в тъмнината
и мъртвец лежи в средата.
Нощ в града на градовете, ...
* * * 🇧🇬
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава, ...
Не залоствай вратата 🇧🇬
Аз ще тръгна по залез
към тебе. Мина толкова време.
Да ти казвам ли колко ми липсваш?!
Тази нощ не залоствай вратата. ...
Страх от страха 🇧🇬
сънища зловещи нека в реалност прераснат!
Лампите с длани троша, пръскат се черни стъкла.
И идва реален страхът, срещу който ще се каля!
Малко по малко времето ми изтича. ...
Борбено 🇧🇬
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала, ...
Сърцето ти студено 🇧🇬
гледа тъжно моето лице сломено.
Сърцето ти студено
от години все е тъй непроменено.
Сърцето ти студено, ...
Блудница 🇧🇬
вкопчи се в безмилостната игра!
Прегръщаше с мили и нежни ръце
мъже, от които и се повръщаше...
Тe бяха красиви, но с жалки сърца, ...
Заболя ме да беся мечти в нощно време... 🇧🇬
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.
Заболя ме да беся мечти в нощно време ...
Помни ме 🇧🇬
Помни ме ти, когато сутрин ставаш
и виждаш слънцето да грее!
То поздрав от мен ти праща
и те поздравява за ,,Добър ден!'' ...
Щипка подправки 🇧🇬
тишината се превърна
в падащо листо.
Черните стъпки в мрака
станаха по-крехки ...