От всеки нас животът си отива,
безсмъртието, то е ничий дар,
безмилостно часовника ни спира,
за никой няма вечен календар.
Смъртта връхлита бързо и отплува ...
Харесва ми нагласата му към нещата,
всички малки детайли, ненамерени в мен.
Изразите, които аз самия измислям,
но така и не мога да използвам добре.
Харесва ми вътрешните му достойнства, ...
Тръгваш си, затръшва се вратата,
в очите ми пресъхват две сълзи.
Тръгна си и ми взе душата,
сърцето ми от мъка се стопи.
Стъпки тежки отекват в мрака, ...
Някога, преди много време, аз те обичах,
така, както никой на този свят те обичал!
Някъде преди да те обичам истински,
аз рабрах какво означава да те боли за някой!
Някъде преди да те обикна истински, ...
Цялата ухаеше на хубаво,
покрила тялото си със ефирната коприна,
пристегната във кръста хлабаво,
при вида и света му се срина!
Плъзна се към него с танцова стъпка, ...
Едно листо залепна на стъклото.
Едно съвсем оранжево листо.
Да влезе ли поиска? Да се стопли?
Или от любопитство... знам ли, но
видях през цветните му жили, ...
Стрели любовни пак Езоп ми праща
и телефонно нежно ми шепти:
"Дали не ти досаждам, душко,
че в басните ми нещичко горчи."
Обичам Агамемнон, и му казвам, ...
Репликите в скоби - Поетът
Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата
Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма
(Студено е, нали знаеш.
И сънища не може да има.) ...
Незаменима и единствена остана,
истинска и толкова желана,
в твоята прегръдка топла и мечтана,
аз идвам да поплача мила мамо.
Да приютиш душата ми с тази рана, ...
Пазя те сред най-неподредените си мисли,
които никога на глас не съм изричала,
до най-вълшебните несътворени стихове
и дългите неразгадаеми мълчания.
Пазя те като малко стръкче трева зелена ...
Влакът наближава познатата гара.
Силуетът ти самотен ме чака.
Предвкусила трепет - изгарям
в прегръдката тайна на мрака.
С ръце ме поемаш, с очи се целуваме. ...