Poetry by contemporary authors
259K results
Като звезда 🇧🇬
"Като звезда"
Като звезда с невидими лъчи
ти плахо стигна до моите очи,
протегна плавно своята ръка
и вля се в тях като падаща звезда. ...
Като звезда с невидими лъчи
ти плахо стигна до моите очи,
протегна плавно своята ръка
и вля се в тях като падаща звезда. ...
1.5K
2
Ангелът на слънчевите ми мечти 🇧🇬
Ангелът на слънчевите ми мечти
откривам само в твоето сърце.
И щом погледна в твоите очи,
погледът ме извисява в необятното небе.
Ангелът на слънчевите ми мечти ...
откривам само в твоето сърце.
И щом погледна в твоите очи,
погледът ме извисява в необятното небе.
Ангелът на слънчевите ми мечти ...
1.2K
Вчера и Днес 🇧🇬
Помня вечери такива,
тичах боса из дъжда...
И щастлива бях, щастлива,
не усещах аз студа.
* * * ...
тичах боса из дъжда...
И щастлива бях, щастлива,
не усещах аз студа.
* * * ...
1.4K
3
Да откраднеш залез 🇧🇬
Разбрах какво е да обичаш вятър -
със северния да си във любовен бой
Парче небе да криеш във главата
и да не намираш в себе си покой.
А после стана тъмно, ...
със северния да си във любовен бой
Парче небе да криеш във главата
и да не намираш в себе си покой.
А после стана тъмно, ...
1.8K
11
Последен стих 🇧🇬
Понякога се изтощавам,
без в това да има смисъл.
Хората не заслужават
воплите на послеписа.
Понякога очите молят ...
без в това да има смисъл.
Хората не заслужават
воплите на послеписа.
Понякога очите молят ...
1.3K
7
Имаш право 🇧🇬
Много от тази земя ще получиш
и много от себе си ще дадеш.
Ще искаш да бъдеш себе си
и ще си построиш собствена килия.
Имаш право ...
и много от себе си ще дадеш.
Ще искаш да бъдеш себе си
и ще си построиш собствена килия.
Имаш право ...
1.1K
1
Ездата 🇧🇬
Ездата
На чувствата ми волния ездач,
забиваше със ярост стремената
и галопираше през пурпурния здрач
в нестихващата лудост на телата... ...
На чувствата ми волния ездач,
забиваше със ярост стремената
и галопираше през пурпурния здрач
в нестихващата лудост на телата... ...
1.1K
28
Сърце вместо компас 🇧🇬
Като струна затрептяла, но в ръцете на майстор, а в твоите нозе,
като четка заиграла, но не на бяло платно, а в твоето сърце.
Като в огледало си загледан, но не на стената, а в моите очи,
като амфора подсладена, но не с бонбони, а с примирени сълзи.
Като цвете, търсещо светлината, но не на слънцето, ...
като четка заиграла, но не на бяло платно, а в твоето сърце.
Като в огледало си загледан, но не на стената, а в моите очи,
като амфора подсладена, но не с бонбони, а с примирени сълзи.
Като цвете, търсещо светлината, но не на слънцето, ...
1.3K
1
Факт 🇧🇬
Случайна среща... Глупаво мълчим -
в очите не се гледаме даже...
Истината знаем я - уви,
ние няма какво да си кажем!
Лентата връщам с година назад - ...
в очите не се гледаме даже...
Истината знаем я - уви,
ние няма какво да си кажем!
Лентата връщам с година назад - ...
1.4K
12
Огледало са душите ни 🇧🇬
Оглеждам се в твоите очи.
Не те познавам, не ме познаваш.
Огледало са нашите души,
отразяват болката и без словата.
Раздаваме по късче от душата си. ...
Не те познавам, не ме познаваш.
Огледало са нашите души,
отразяват болката и без словата.
Раздаваме по късче от душата си. ...
1.2K
5
Скован, безконечен... миг 🇧🇬
Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля, ...
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля, ...
793
8
... 🇧🇬
Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...
1.8K
34
Кошмар в стих 🇧🇬
Разпръсвам се в мрака хаотично
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.
Снишава ме, докосвам земята с пръсти. ...
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.
Снишава ме, докосвам земята с пръсти. ...
1.5K
10
