Poetry by contemporary authors
Мразя се 🇧🇬
Мразя се и за това, че те срещнах!
Боли ме, че отново любов те наричам
и да те забравя можел съм, но не исках.
Да, винаги си тръгвах, но все пак се връщах. ...
Искам те 🇧🇬
Не, не ме поглеждай - така дръзко и искащо.
Не смей да ме заговаряш.
Не ми казвай колко съм хубава.
Погубващо неустоим си... и знаеш го. ...
Небесни коне 🇧🇬
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
Усещане за любов, родена в светлината 🇧🇬
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
Любовен порив 🇧🇬
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...
Променена заради теб 🇧🇬
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...
През дните си невидима минавам 🇧🇬
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
Изстине ли коренът... 🇧🇬
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...
Белият кон 🇧🇬
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...
Нещо за казване (only after 25) 🇧🇬
неща
пиша
когато нямам
нищо ...
Къде? Как? Тик-так.... 🇧🇬
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...
Димът. И Великан. (2006) 🇧🇬
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...