Притежавам всички права над греха!
(Дон Жуан си е от стисната порода)
Хвани ръката ми и забрави страха
- сърцевидна форма има ешафода!
След екзекуцията - празен до олтарност, ...
Ако някой ден си отидеш от мен,сърцето ми ще се превърне в камък,душата ми ще заприлича на пустиня,ще ослепея за света около мен,защото искам само теб да виждам,очите ми ще се превърнат в черни дупки,от недоизплакани сълзи,ще оглушея и за гласовете чужди,защото искам само твоя глас да чувам,и ще уми ...
Да! Скъсай оковите прашни. Хвърли ги.
От куп ламарина създай свобода!
Плесници раздавай на всички интриги!
Живей като птица. Живей за мига.
Протрито виси от врата ти въжето - ...
Родени сте Вий из мрачни долини,
обречени като Ахасфер
да бродите изтерзавани из градски пустини,
в ръцете с тояги, наместо фенер
и да се лутате из дебри тъмни, мистериозни, ...
Пред моята малка болнична стая
на перваза кацна врабче.
Трохички ти търсиш, не мога да стана,
ех, прости ми, врабче.
Но моля те идвай, на перваза подскачай, ...
Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна, ...
И двамата с теб, приятелю, имаме
недъзи, които не се стараем да крием.
Ние лъжем себе си и взимаме
доверието на хората нам нереагиращи.
Какво в нас виждат душевно слепите - ...
Подари ми безоблачно синьо небе!
Прогони всички веди* от мене!
Дай ми хапче за сън, може две,
после в съня си поне нека тихо да стена...
Подари ми куп златни звезди! ...
Стая – без прозорци и врата,
просто празни четири стени
и таван – без комин... в стаята
маса с два стола, а на тях – аз и ти.
Просто седим... и мълчим, ...
Обичам те, може би не съм ти го
казвал днес. Ти си моята малка
болест, болестта, с която не мога
да живея, но и без която ще умра.
Нуждая се от теб, ти можеш да ...
Врабча песен призори
не смея да те сънувам, мамо
Не ме сънувай, щото съм непредвидима,
очакваш ли ме лeтe, грейнала с венец,
аз идвам неочаквано през зимата, ...
Да биха узнали цветята полски
сърцето ми болно как тъжно тупти,
не биха цъфтяли тъй нежно свежи,
с мен биха навели унило глави.
Да биха узнали птиците горски ...