Времето е тленно, всичко преминава,
само майчината обич свята
единствено неизменна остава.
Тя гали, закриля, топли душата,
с нежна утеха дарява сърцата, ...
С теб сме на различни брегове -
реката на живота ни дели.
Моста го отвяха ветрове...
Треперейки от студ, сме пак сами.
Странно - ти си там, а аз съм тук, ...
По повод документалния филм на National Geographic - "Работници". В памет на всички невръстни деца, изгубили живота си (и в пряк, и в преносен смисъл) по широките индийски полета...
Пресъхнали устните жадно
и стискайки зъби в умора -
и пек ги мори,
и глад ги тресе, ...
Вината
Душата си изтръгнах с длетото на вината
и вече не я чувствувам силна и богата.
Вината я прояде, стопи у нея всяка жизненост.
О, Господи, каква е тая власт у нея? ...
Във бащината къща се завръщам
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома, ...
Ти искаше от мен да съм покорна,
ти искаше от мен да съм добра,
но може би по пътя си пропусна -
сега съм друга, не разбра!
Превърна ме в безчувствено момиче, ...
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
Ще взема смело химикала във ръка
и лист хартия ще откъсна от тетрадката,
ще ти напиша едно стихотворение,
заради малко закъсняло откровение...
Ще те попитам с мъничко тъга: ...
Усмивката и мен, и теб ни прави пак щастливи.
Но понякога това не е достатъчно,
ако сърцата ни са бледо сиви!
Празни, без любов и топлина,
нашите сърца фалшивите усмивки скриват... ...
Свободата за мен е като огненочервен бряг,
отразяващ последните умиращи лъчи на жаркото слънце,
удавени в сатенените багри на Черно море,
поели мириса на летен бриз, чакащи ново утро,
нова вечер... ...
Искам да те имам
Искам да те имам дори и след греха,
да те имам винаги - и в радост, и в тъга.
Когато след кошмар събудя се в нощта,
ти да ме помилваш с трепетна ръка. ...
Пробуждам се в белотата на съня,
не боли самотата, боли страха без спомен.
Бях аз нали? Знам видя ме ти. Един и същ мотив,
привидение повтаря се и виждам немощния взрив.
Отново бях ли аз? Кратка линия, а после... ...
Ще удавя в полунощ със сълзи
грешките твои по мене тъкани,
ще запаля със звездите огньове,
за да виждаш във мене страха ми.
Ще съм спомен и реалност ще съм, ...