Poetry by contemporary authors
Перпетуум мобиле 🇧🇬
По средата
на дългия път.
Нещо като
любов и омраза. ...
Защо, о, Музо 🇧🇬
дали те зла буря връхлетя
или ти Зевс крилата отне,
та отвърна от мене лице?
Евтерпа, знай, без теб съм сама, ...
Нощен Ангел 🇧🇬
а болката в сърцето ми гори
и напират огнени сълзи,
но не искам за теб да роня
последните сълзи. ...
Неживо общество 🇧🇬
Земя на слепци.
Мечти за глупци.
Блудни деца
с прозрачни лица. ...
Когато, сякаш пътят ти свърши... 🇧🇬
Когато стигнеш до там, че да седнеш
на пейката в "бялата стая"
и нищо не виждаш макар и да гледаш,
и да се взираш в безкрая, ...
Живях безцелно 🇧🇬
презрян и пренебрегнат,
от дяволът лукав засегнат
и търсех аз
това чудо неземно - любовта, ...
Домна 🇧🇬
Домна се казваше, казваше тя.
Детската чиста, невинна душа
дъхаше сладко на горски цветя.
Минаха много години и аз ...
Единствено ти 🇧🇬
знам, че е заради теб.
Когато вечер заспивам, сънувам единствено теб.
Където и да погледна, виждам единствено теб.
Когато денят едвам се надига, в него ...
животно 🇧🇬
и тихият
сън
не дойдоха сами,
магарето реши ...
Ангел бъди! 🇧🇬
да те погълне во веки веков.
Недей да просиш милостиня,
бедна, гордост – наранима.
Остана в спомена, застина в мрака... ...
* * * 🇧🇬
Вървя през сумрака
по дълги алеи.
Загадъчни сенки
стъпват на пръсти ...
Отиде си... 🇧🇬
и те грабна изведнъж?
Остана болката дълбока
и раната в гърдите ми.
Нима заслужих аз това ...
Болни мисли 🇧🇬
Тъчпат ме, но продължавам.
Усещам как разсъдъка си губя...
Господи, дано от кошмара да се събудя!
Сама създадох този грешен свят, ...
Ненужна... 🇧🇬
> Бях млада и беше ми смешно.
> Сега се усещам ненужна, и бога ми,
> направо тъга ме лови безнадеждно!
> Опитвам със себе си да се шегувам, ...
Сълза в балон 🇧🇬
следи ще разровя, ще плюя прахта,
дихание нежно в признание с трепет
ще търся с поредните болки в плътта.
Ще взема сълза, в балон ще я сложа, ...