Poetry by contemporary authors
Черни коне 🇧🇬
Черни коне се надбягват във мрака,
рият с копита и облаци вдигат,
гривите лъскат, сбруите тракат,
с тътен земята сякаш изригва... ...
Няма 🇧🇬
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.
Но знам че си там, все някъде там, ...
* * * 🇧🇬
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си ...
Хижа край гората 🇧🇬
със стройните ели
и пътечката позната
сред росните треви.
Канят ме припряно ...
Огънят в сърцето ми гори 🇧🇬
ти означаваше много за мен,
но болката голяма аз търпях
и не разбра, че ти за мене
беше всичко. ...
Сред звездите 🇧🇬
аз ще сложа своя брошка.
С очи бездънни и така изпити,
се опитвам с нещо да помогна.
Сред звездите - възкачена на луната, ...
Жива съм, защото те обичам 🇧🇬
Събуждам се, усещам, че съм жива,
чувствам как сега мислиш за мен
и отново съм неистово щастлива,
и грее слънце в моя ден... ...
Раковина 🇧🇬
между плясъкът тих на вълните,
мигом спря ме една раковина,
вплела в себе си морски тайни невиждани.
В мойте длани затрептя като спомен ...
Молитва 🇧🇬
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам ...
Късат дните си... 🇧🇬
Някой като по сценарий
ни нарежда как да заживеем,
дните после във хербарий
сбира ги - за тях копнеем!... ...
Пеперудено 🇧🇬
се търкулваха дните.
С пеперудено-влажни криле
от полепнала лани мъгла.
Във очите ми пеперудено ...
Пристан 🇧🇬
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?
Да бъдеш моето пристанище - ...
Сред поляна от цветя 🇧🇬
сред поляна от цветя,
мислите ти да събличам,
бавно, нежно да шептя...
Искам залеза да видим ...
Къде свършват мечтите 🇧🇬
Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота. ...