Пак минах на червено, не дочаках
зеленото да мигне - разрешено.
Нахлух в съня ти безвъзвратно,
макар че беше забранено.
Нахлух? - Не! - ти ме покани, ...
МОЖЕХ ДА СЕ СКРИЯ, САМО ЧЕ НЕ ПОЖЕЛАХ!
В ПРЕСЛЕДВАНО ЖИВОТНО ВРАГЪТ МЕ ПРЕВЪРНА!
С ХИЛЯДИ МАЛКИ ОСТРИЕТА СЪРЦЕТО МИ БЕЛЯЗА!
НЕ СА ДРАСКОТИНИ, А РАНИ,
БЕЛЕЗИ ОТ РАНИ И В ОЧИТЕ МИ ОПИЯНЕНИ! ...
Как искам да те видя
Как искам силно пак да те прегърна,
да ти кажа колко те обичам,
да минеш покрай мен, а щом те зърна,
усмихната към теб да се затичам... ...
Изтичат от зениците ми хиляди пътеки,
насичат корена на хоризонта,
по мозъка пробягват лампички "Заето!",
а мислите ми - връщат се от фронта.
И празни ми са пеперудените длани, ...
Епизод ли е това от неуспешна трагедия,
или пак съм на площадката сама - пародия?
Аз героиня съм във кръговрата на живота,
но репликите си не знам - това е срамота.
Аз героиня съм на сцената, наречена съдба, ...
Свещ съм запалил сега пред амвона
простичко де живея, изгрев да срещам.
Земно притегляне... (Егати закона!)
То оправдава обич гореща.
Изтрий ме бе, Боже, с лека ръка! ...
Надеждата наивно се заплита
в самотното мечтаещо сърце.
Като във паяжина на паяк се оплита,
протегнало решително ръце.
И мислите в мечтите пак изчезват, ...
Очите затвори да помечтаем,
до следващия миг да замълчим,
като изгубени деца да поиграем
и чудни замъци да построим.
Морето кротко нека ни припомни, ...
Спомен горчив в сладост обличам,
в черно изграждам стени от мъгли,
с дрехи преградни сам се събличам,
с кръг очертавам остри ъгли.
С белези нови от стари окови, ...
Забравена, така и не възкръснах.
На бунището за бивши бързо ме зари.
На сутринта от слънцето печално лъснаха
косата ми сплъстена и грапавите ми очи.
Огледах се, наоколо сред стара мърша ...
Да стенеш искам щом те обладая.
Да закипи неистово страстта.
Да се усетиш стигнала безкрая
със впити нокти, котви във плътта.
Струйки пот с наслада да се смесят. ...
Нахлуваш неканена във сънищата
и завладяваш безнаказано мечтите,
обгръщайки сърцето ми в блянове,
пълнейки очите ми с влажни искри...
... и бягаш - сякаш си свенлива фея! ...
"С носталгия към добрите стари времена, когато коментарите не бяха просто обикновени коментари,
а понякога носеха свежест и настроение дори повече от самото публикувано произведение..."
dar4e_to
Чуйте, хора-а-а! Рано - таз зарáн
преметох двор, ръснáх харман ...