Самотен кат гларус високо в небето
аз търсих напразно спасителен бряг.
Под мене капризни талази в морето
препускаха диво в шеметен бяг.
От бури метежни ранена в крилото, ...
Дали ще бъда същата, не зная.
Сгреших, като повярвах в любовта.
Тъгувам, мъчно ми е, ала вече зная,
че тя не съществува на света!
Обичаш някого и мислиш, че е вечно, ...
С вкус на никотин и сладост
Луната е изчезваща от слабост,
сред пурпурните облаци размита,
с вкус на никотин и сладост,
запълващ светлината и пробита... ...
Аромат от китката се носи,
по дланта разстила се
и преминава в бляскава сълза
за това, което преди държеше с ръка.
Очите си затваряш и искаш да го върнеш, ...
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане
🇧🇬
Мислите ми са икони, разпънати от лудост,
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане, ...
Ако можех да върна огъня в очите ти,
бих продал душата си - ти знаеш.
Ако можех да стопля сърцето ти,
аз своето на клада бих изгорил.
Ако можех сега да бъда част от живота ти, ...
(Вдъхновено от стиха на Самодива - "Само поискай")
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
Затова в природата ни нежна
случва се копнежът да умре. ...
Страстна неделя
Бушуват страстно страсти негласни,
самодиви ме носят към светия кръст,
останалите просто не ме считан опасен,
и само малцина ме сочат със пръст! ...
Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво, ...
Не искам повече - приключих с тази страница! -
Разсипа ме, до смърт ме разпиля...
Не знаеш ли, че всичко има граници? -
не страда вечно даже любовта.
Ще върнеш ли разплаканите сутрини ...
Трева пониква в стъпките ни спрели
и на гнездо прилича тишината.
Остава цяла вечност до неделя.
Сега е петък – време за разпятие.
Животът ни е кръст. Проблясват гвоздеи. ...
Какви били са моите предци,
че буйна кръв във вените ми блика?
Какви били са моите деди,
че нося във душата си камшика?
Каква е тази борбена съдба, ...
Окова ми с вериги нозете, ръцете.
Заключи в стомана сърцето...
Прекърши без време на любовта ми крилете.
Захвърли ме, празна, навътре -
дълбоко в морето. ...
Царят иска да се забавлява,
чрез своя шут – да прави смешки.
Да пие драматичната изява...
Царят иска да се храни с пешки.
Царят иска да е обожаван, ...
Нощта ни грабва - звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал - раздяла е сега.
Разделят ни милиони дни и нощи, ...