Беше зима, бяла и красива,
ала картината в душата ми бе сива.
Седях и взирах се в падащия сняг
като корабокрушенец на самотен бряг.
Снегът валеше, а душата ми копнееше ...
Мигът на чародейството отмина.
То беше тиха, снежнобяла зима.
Пращеше дънер в старата камина
и озаряваше в оранжево двамина,
ръце преплели с чаши руйно вино. ...
Едва на разсъмване беше любов -
греховният сън се избистри.
Като някакъв тих благослов
заваляха мечтите - пречистени.
Стана бяло, прозрачно и тихо, ...
Облича Я и дълго не Я сваля.
Постоянно гледайки се в огледалото,
обича с ръце да Я погалва
и да ги приплъзва лекичко по тялото.
Обича Я. Най-много Нея - ...
"Здравей, Любов!"
Кажи ми тези думи само.
И остави ме да те любя нежно, бавно...
Потъни в очите ми влюбени и щастливи.
Вгледай се във блясъка, който те облива. ...
Една усмивка, от която боли,
едни очи, които те осъждат, а за теб са важни...
Любов безкрайна, силно гори,
изпепелява ми сърцето и сега ми е тъжно...
Да имаш до теб любовта мечтана, ...
Чувствителна и цветна, и въздушна,
ще я откриете сред хората обикновени,
пак бързайки замислено за някъде,
разпръсква Доброта по пътя си!
Минавайки след нея, всички засияват, ...
Не искам да ми казваш колко съм красива
Без теб тази фалшива красота нищо не струва
Не искам звездите нощем с моето име да наричаш
Да ме гледаш с поглед мил с очи блестящи
Не ща и да ме галиш с длани нежни да ме целуваш с устни горящи ...
Ще дойда при тебе, Ще дойда при тебе
като циганско лято, като циганско лято,
миг преди зимата. миг преди зимата.
Ще дойда при тебе, Но да взема, ще дойда,
ще дойда, когато аз някога дадох ти ...
Защо така позволих ти да си тръгнеш,
без да си кажем даже сбогом...?
Защо поне за миг не се обърнеш,
нима сгрешила съм тъй много?
Когато най-силно беше ми нужен, ...
Добрите момичета не правят лоши неща,
затова оставам демоде.
Дърпам по-силно твоята силна и бледа ръка
и плача като малко дете.
Не мога да гледам как продължаваш да падаш ...
Ни аз съм светец, ни ти си светица...
Никога няма да ни изпишат в икони...
Двама сме с тебе, но от стотиците,
мечта дето яхват и вятър що гонят...
Много еднакви сме и това е трагично... ...
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече ...
Понякога се случват малки чудеса
и ангелите слизат на земята.
Те идват за да станем по-добри,
с чувство свято във душата.
И както лък от струните извлича ...
Пулсациите учестихме, тихо,
от немощ никой не говори,
на ситно дните раздробихме,
прикривахме живота си с декори,
безмълвни, сякаш пост, стърчахме, ...
Уникални сме само за краткия миг,
с очите на времето откраднали щрих.
За цял живот да сме роптали,
за този миг навярно сме живяли...
Протягали сме смело в пламъци ръце, ...