Poetry by contemporary authors
Устремен 🇧🇬
раздавал съм любов с въздишка, че за мене няма пак, уви...
Търсил съм те и съм те намирал в лицата на безброй неща,
щастието си съм подбирал, най-доброто за мига.
Вярност и безверие пришивам в дрехите си от сатен, ...
И отново илюзорно 🇧🇬
Това,
което от душата ти се скрива,
е тъй далечно и до теб не стига...
Желанието да се върнеш там, ...
За ******** 🇧🇬
и влюбих се в теб безкрайно!
Нощите, прекарани без теб,
ми изглеждат цяла вечност!
Защо не го разбираш? ...
Краят на детството 🇧🇬
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...
Защо жените плачат? 🇧🇬
и светът без нас загива?
Нали сме често муза
и вдъхновение лирично?
Нали в нас се сбира ...
Беше хладна нощ с пречупени мъгли 🇧🇬
Ветровете сляха своите бесове в ураган...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпилян...
Беше хладна нощ и знаех - ще боли, ...
Сълза 🇧🇬
да търся отдавна изчезнала никому ненужна сълза.
Знаеш, че тази сълза съм аз самата...
Умирам и се раждам в теб,
изпепеляваш ме, а още искам... ...
Спомени далечни 🇧🇬
връщат ме при теб.
В трепети сърдечни
тлее порив блед.
С блясък, не угаснал ...
Борба 🇧🇬
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш, ...
Различни 🇧🇬
презрение, възмута и завист.
На "различност" никой не е свикнал
и всичко ново ще се разруши.
Бъдете силни! Надарени с въображение деца, ...
Не казвай 🇧🇬
покрий с пепел спомена жарава-
устата може всичко да казва,
сърцето не дава нивга забрава.
Даже на птица да се превърна, ...
В името на Любовта! 🇧🇬
момиче, разделено на две,
момиче с въже в ръката,
момиче с празнота в душата.
Момче, обичащо до болка, ...
Тъжно. Бодро. 🇧🇬
Tъжно ли трябва да е,
когато се разбере,
че животът е несправедлив,
хората подли, ...