Аз твърде късно тръгнах на война
и пацифистите ми се намръщиха.
Освен разжалвания старшина,
и знаменосците дори се връщаха.
Мундирът ми - широк във раменете, ...
По горещината ми върху клепачите,
по тръпнещите ми извивки,
по избуялите трепети в бедрата ми,
по сричащите устни от желания,
по парещите пръсти и по допира, ...
В гората, на другия край на света,
живее вълшебница стара.
Посреща с усмивка добра утринта,
замръква с коктейл и китара.
И времето сякаш не стига до там - ...
Защо ли всичко виждаш и всичко усещаш,
към мен щом погледнеш и предусещаш,
че аз се боря със свян и смущение,
пристига за мене свято вълнение?!
Защо ли от много километри дори, ...
Провокирано от картината на обичаната от мен Вирго99 (Ася Толедо) "Сънувам слънчогледи"
Слънца в делвичка си натопила,
да топлят зимните ни дни.
Радост те са и усмивка мила.
Бяла светлина от тях струи. ...
Очите ти пленително-красиви,
очите ти игриво-закачливи,
погледнат ли ме мисълта ми спира,
сърцето почва ускорено да пулсира!
Ту кадифе са нежно-галещи, ...
Като лист обрулен от есента
преминава животът, почувстван едва,
заглъхват възторзи, надежди, мечти,
сякаш не са били в нашите дни.
Отнася ги бързеят на вечността ...
Посветено на татко, най-добрият човек, когото познавам!
Уморени и тъжни са очите ти татко,
прегърбен - изпреварил старостта.
Лицето ти набраздено от бръчки,
не познало радостта. ...
И днес, Герак, след толкова години,
живеещи във друг, модерен век,
вълчеят се роднини със роднини,
врагуват все човек срещу човек...
Все същото е - жажда за имоти, ...