Ти държиш често отворени прозорците си.
Така че някой ден мога да нахълтам неканена,
въпреки забраната ти да го правя.
Ето ти още една причина да обичам
това, ...
Товарът на дните руши моя дом,
последните спомени глухо дочувам,
полиците с книги, бутилката ром,
о, своето минало как бясно жадувам!
Познати лица, непознати мечти, ...
Знам, някой ден няма да е същото,
тогава ще си говорят само мислите ни!
И в този някой ден ще съм разбрала оценимо
неповторимостта на миговете ни!
И ще проклинам всичките ни страхове! ...
Родена от някъде. Да! От сърцето.
Създадена от спомени мили,
блясъка пази от времето, в което
щастлива била съм в годините отминали.
Стигнала мястото, откъдето ...
Плаче душата ми сякаш трепка камбана,
ехо заграбва от времето тишина.
Сякаш е черга съдбата ми, изтъкана,
пъстра от случки, мечти, свобода...
Трака на времето стана, ритмично отхвърлящ ...
Продадох си илюзиите слепи,
за да прогледна в мрака глух...
Раздадох всички карти за пътеки
напряко през заглъхващия слух...
Стопих се от сълзите непотекли - ...
Ще драпам, ще късам, ще удрям, ще хапя...
Без край ще се боря с теб, шибан живот!
На никого повече гъба не клатя.
"По кОням!"... До сетния жив епизод...
Какво ми се хилиш? Не вярваш, че мога? ...
Да те обичам и да ме боли...
Това бе мечтата ми, нали?
Но лошите мечти се сбъдват, щом ги искаш,
оставаш сам със спомените си и ги притискаш
близо до теб... ...
Погали на сърцето потайните ъгли,
когато превито от болка ридай,
в миг да открехне невидими двери
и литне тъгата, що го отдавна терзай.
И както след буря, разцепил вълните, ...
Малко ли ти дадох? Много ли ти взех?
Каквото и да правех, правех го за теб.
Давах всичко, не исках нищо в замяна.
А сега нямам нищо, щом теб те няма...
Каквото и да имам без теб, е нищо. ...
Приятелю, една звезда избрах за тебе.
Звездите в моето небе са толкова големи.
Напук на всичките въпроси.
Напук на всичките проблеми.
Здравей, приятелю, здравей! ...
Разпиля се животът ми в гарите,
на търпението в нежния хлад.
Изсветлели от търсене дланите,
лягат в теб уморени да спят.
Многоточия в мене заплакаха, ...
Утре борбата продължава!
Сега заспивам уморен.
И любовта, която нежно ме възвисява...
в съня ми ти, момиче, спиш до мен.
Събуждам се и знам, че си далече! ...
- Защо не са открили лек за невъзможност?
- Къде да си сменя сърцето със безчувствено?
- Къде ли трансплантират непрощаващи души?
- Не съм за този свят,
ала в другия ще съм щастлива, ...
Черните им ръце събираха отровата -
онзи боклук, дето тънеше в душата...
С ума си го приемах аз целия:
кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,
а с душата си - отхвърлях го... ...