Вселенски съм пътник, дошъл на Земята
във ранно предутринно време,
правнук на Кубрата. Открих светлината,
засявайки словото семе!
Сред ангели, деви, духовни водачи, ...
Когато най-безгрижното си тръгне,
ще те споходи непонятен спомен -
врабче премръзнало на пустия перваз.
Трохички му хвърли -
остатъци от гладна тишина, ...
Самочувствието
Ниското самочувствие-подтиснатост, се дължи на какво?
Бил е добър-мек човекът там, където лош е трябвало да бъде.
Дава там където - да взема трябва!
Предава се лесно - с се предава защо? ...
Изплакала съм, после съм заспала
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета, ...
ЗАЩО МЪЛЧАТ ПОЕТИТЕ
... сред хиляди поети в Интернета се питам цял ден: – Боже, кой съм аз? –
дали се сместих в братската им чета със старичкия, грохнал мой Пегас,
дали четат несръчните ми рими? – не станах ли посмешище със тях,
из тоя братски хор от херувими щастлив ли писах, плаках – и се смях? ...
Днес е Цветница. Моят празник! Днес, наистина празнуваше душата ми!
Зюмбюлче цъфна ми в душата,
априлски вятър нежно ме погали…
Две слънчеви лица, с детинската отплата,
дъхът на щастие, с ръчички ми подали. ...
...
Полето се нагажда за пролетна сеитба,
небе лъчисто благославя всяка нива.
Облаците бели тук-таме застиват във добра поличба,
че малко дъжд добре е - семе благодатно да расте! ...
КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НА ПОЕТА
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...
От древни времена ги има,
до нас достигнали са китни и могъщи.
Дърветата са живата им рима
и за животни цял безброй са къщи.
Горите са сърцето на земята, ...
Поглед
Красив е онзи поглед, в който има уважение
и може да създава с огромно въображение.
Винаги е изразяващ, някак специфично,
красив е онзи поглед, когато е мистично. ...
Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...
... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...
Като капчици дъжд изпаряват се всички минути.
Огънят гасне, времето трие следите ни.
Лист подир лист откъсват се от календара.
Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.
Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда. ...
ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...
ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
КЪЩАТА НА „СТЕФАН БОГОРИДИ”
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...
Уморих се да се боря със себе си...
да драскам по своята същност,
да се хуля затуй че съм същият
уморен от борба с същността.
Не съм застанал пред огледало... ...
На тази пролет тайно се надявах -
да дойде с щастие и радост пролетта.
Да чуя птиците и тяхната гълчава,
бълбукащия глас на водопад.
И даже ветровете ободрени ...
СМИСЪЛЪТ НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧЕН
... и за мене краят ще настъпи, щом изчезна в Райските поля.
Всеки ден ми стават все по-скъпи хората, с които хляб деля.
Благославям техните надежди! – и живея в тях със рой мечти.
В своя вехт писателски бележник си говоря с Времето на "Ти". ...
Невинното момче жестоко унижават,
а то също чест и достойнство има!
Видеото пред всички разпространяват,
явно малко ум от Бога те взимат!
Толкова много ме е срам, о, Боже, ...
Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,
че детето ѝ мило почина от болест зловеща.
Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,
който своите траурни мъки безръко посреща.
На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него. ...