Полупрозрачен ли е денят или очите ми са покрити с мириса на мъгла,
ням ли е денят или устните ми са оковани в тишина,
докосваш ли ме или сълзите ми се забиват в плътта,
смееш ли се или чувам края на една мечта,
смени ли се нощта или блясъкът е моята лъжа.
Тревите се поклащат сред мъглите.
А ти си зад далечната гора.
Прокрадват се през облаци лъчите.
Нозете ми се къпят във роса.
Аз тичам натежал, за да те стигна. ...
(дует с Катя "Kat" Мерджанова)
Всяка капка кожата ми целува
и буква по буква името ти диктува.
Кажи им да спрат, да замълчат,
нима не ги владееш ти? ...
Какво ли значи да забравиш
да умреш със спомените на едно,
към друг живот щастлив да се отправиш
и да се слееш с някой в едно.
Какво ли значи да прощаваш, ...
Аз питах все какво различно е у мене.
Защо животът ми върви отново спрял?
Защо все вратите забранени
отварях... лесно и без капка жал?
Аз питах хората, а те мълчаха ...
Не се подчинявам на общоприетите правила,
сред простосмъртните няма за мен светила.
Не се вслушвам в съвети, не изпълнявам команди,
възхищавам се на личности като Индира Ганди.
Не правя трагедии от интимни раздели, ...
Ей ма, скъпи мои - на! Днес шъ ставам Стойчова жина!
Кумица Танчето одеви дофърча, на ролки да ми сплита
пустата коса. Аз и викам, Танчи, мани, няма нужда,
тя ми вика, аз кума съм, ни съм лукова главъ!
Ка шъ ходиш в общинътъ, като чи мачки са ти драли по ...
Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра, ...
Победи ме. Направо ме смачка
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора. ...
"Не мога без теб!" - крещи моето сърце.
Как да простя, кажи ми сега,
всяка твоя горчива лъжа?
"Не мога без теб!" - крещи моето сърце.
"Не мога без теб!" - плача тихо в нощта. ...
Приказен сън
Приятна лунна светлина в стаята ми тази нощ нахлува.
Отдавна не бях виждала такава красота - неописуема.
Към мен прииждат хиляди звезди,
решили да ме отърват от тъмнината. ...
Невидимите нишки ме заплитат
в кълбо от светещи искрици,
светулчени в дъга премигват
трептения по пърхащи ресници.
Не мога да заспя, сънувам будна. ...
Будувам като нощно, приказно създание
и себе си не разпознавам (вярно е) - тъжна,
а непозната в сънищата ти будува,
все иска с теб над ложето ни да лудува.
Будувам като твое мъжко озарение, ...
Дълбаех стълби в планини от мълчание.
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление ...
Пак рисувам отражение от дъх...
И прозрачната безкрайност ме обгръща
като спомен за загрижен горски мъх,
плъзгащ се по стряхата на стара къща.
Нежно четка върху празен лист аз движа, ...
Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо... ...
А всеки ден е просто изгрев, нали?...
И с всяко вдишване не мога да спра -
както за първи път или както преди,
да те обичам, да те обичам... просто така!
Искам да разтворя ръце - ръцете, които ...
На сбогуване казвам "Обичам те".
Не мога "сбогом" да изрека.
Ти заставаш пред мен, усмихваш се.
Аз, изтръпнала, протягам към теб ръка...
Не те достигам, тръгвам и отново връщам се. ...
Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът, ...