Poetry by contemporary authors
Забравила да бъда - някога преди 🇧🇬
което се готви да ме пречупи,
да ме преметне като прашинка,
да носи в главата ми само вятър...
Къде искам да тръгвам? ...
Предсмъртно откровение 🇧🇬
и две треперещи ръце,
избиращи между разум и сърце...
Моля те,
не ми казвай причините. ...
* * * 🇧🇬
Не знам какво става с мен,
какво не е в ред,
но когато се сетя за теб,
нещо с мен не е наред, ...
неизказана, в съжаление 🇧🇬
Греби с пълни шепи от живота!
Не се поколебавай,
Не жалей!
Той не заслужава твойта мъка!" ...
Аз, той и тишината... 🇧🇬
Устните - тръпнещи в неравен ритъм...
думите - накъсват тишината...
Имаш ли Любов - не смея да те питам...
Коя съм? - Просто непозната!... ...
Епитафия 🇧🇬
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде. ...
Научих се 🇧🇬
Научих се,
научих се да бягам от суета и подлости човешки,
научих се да се боря сам-сама
и да оценявам собствените ми грешки. ...
Приказка 🇧🇬
Със широко отворени слепи очи ще те гледам,
стъклен поглед в зениците ми ще свети...
И ще видиш как в безкрая на морето от лунни лъчи
бели звезди се стапят в ръцете ми. ...
50 🇧🇬
спомените залезли са пред слънцето,
дори не попитали какво иска сърцето,
ограби ни то, настоящето,
отмина забравимо лятото, ...
Мрак над града 🇧🇬
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява ...
Държавен ред 🇧🇬
Нова политическа конфигурация
прилича изцяло на мутация.
Мутри кръжат около кабинета.
Комунисти строят минарета. ...