Не ме прегръщай! Невъзможно е
във хладните ти длани да се сгрея.
Помръкнало мълчание във китките
ме учи машинално да живея.
Не ме целувай! Нищо че ти стиска. ...
Последената ми мисъл е в слепоочието,
в барабана, спусъка и мерника,
не оставям тайни в многоточието,
под мен ще се подпише и неверника.
От мен ще останат следи, ...
Не вярвай, ако някой те обича;
не вярвай, ако някой те щади;
ще те преследва и ще те обрича,
когато слаб си, ще те победи.
И няма да протегне длан гореща ...
>>>> Писъците на откраднати сърца -
>>>> измъчвани, разкъсвани, оставени сами -
>>>> раздират мрака, търсят пак врата -
>>>> да избягат, да намерят своите души!
>>>> ...
Усещал ли си как вятърът дава криле,
водейки те без спир по горските пътеки,
щом слънце огрее твоето лице
и с пролетта се слееш навеки...
Усещаш ли как вятърът дава криле, ...
Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар, ...
Ничие момче
Ти си връщаш - вече ничие момче -
и ти е студено, и самотно.
Сам - сред толкова момичета на колене,
сам - в самотната си поетична лодка. ...
Аз чаках те и ще те чакам пак,
в тоз живот ориста ми е такава.
Да достигна твоя жадуван бряг,
камшици плющят - съдба, не мога.
Аз чаках те и ще те чакам пак ...
Недей! Не докосвай с пръсти душата ми!
Не изгаряй ръцете ми с твойте ръце!
След теб се превръщам в хиляди атоми
и цялата ставам само сърце.
Недей да се губиш в очите ми, моля те! ...
Всяка вечер заспиваш до нея,
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.
Не обичаме светлото в дните ...
Когато те няма, всичко става мъгла,
надеждата бледнее пред сълзите,
луната свети в мътните стъкла,
оглеждам я със страх в очите
бездушни и пресъхнали от болка, ...
Не вярвам вече в законите -
човешките, земните и небесните...
Коленете болят от дългото молене...
Тишината кърви от ангелски песни...
Отрекох и Нютон... И Дарвин... ...
Само за теб мисля и любовта ме изгаря,
само за теб мечтая и не мога да те забравя.
Любовта ми е вечна, дори вече спрях да съм човечна,
много се промених откакто любовта в теб открих,
много тайни преоткрих, много чувства аз разкрих. ...
Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...
В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах - ...
Аз познавах младеж - като слънце!
Аз познавах младеж - като здравец!
Аз познавах младеж - като радост!
Талантлив! Отзивчив! Всеотдаен!
Но чувствителен! ...
Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш, ...
Малка нощна приказка
Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал. ...
Всеки твой поглед в душата острие забива,
всяка твоя дума всичко в мен убива
и безкрайна пропаст между нас открива...
Мълчанието - тласка ни надолу с бясна скорост...
Защо, за бога, не мога да ти кажа ...
Моята приятелка никога не плаче...
Тя е ведра и усмихната като пролетна роса,
тя е светъл лъч в днешния ми ден,
топъл лъх на ангелски крила.
Тя е нежна и красива, дълбока и умислена, ...
Мислех, че по асфалта мокър аз вървя,
сякаш стъпвах с гордост…
Прескочих насреща първата луна,
видях в очите й... капки милост…
Скрити под нозете й любовни ноти, ...
Заплаках скришно - знам, че си замина,
обичах те! Но никога на глас
(когато лятото отново ме подмина,
разбрах, че смисълът на зимата съм аз)
И няма залези - покоят е трагичен, ...