Poetry by contemporary authors
Не бих повярвала 🇧🇬
Аз и ти заедно? Прекалено дръзко е, нали?
Не бих повярвала в любовта, даже и да ми се кълнеш.
Ще ме ползваш като другите, а после ще ме предадеш.
Този филм го знам добре, актриса в него съм била. ...
Добро утро, Соня 🇧🇬
казва моята мама.
Всяка сутрин ме събужда -
със усмивка тъй голяма.
Тя ме учи да чета, ...
* * * 🇧🇬
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце ...
Съвремие... 🇧🇬
Свалячи - колкото си искаш...
и уморени от живота мачовци,
слаби, дълги, ниски,
умишлено се правят на палячовци... ...
Моите пролети... 🇧🇬
Разпръснах пролетите
двадесет и пет
по петолинието...
А нотите в живота ...
Вечна самота 🇧🇬
отново спомени нахлуват крадешком.
Сърцето ми лика ти пак извая
и стонове се сипят мълчешком.
И онзи поглед топъл, мълчалив, ...
Снимка 🇧🇬
след толкова години на раздяла.
Какъв красив, мъжествен си на нея -
изящност, самочувствие и чар.
Но защо ли тя от мене те отделя, ...
Да забравя... 🇧🇬
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после, ...
дадох ти 🇧🇬
Изпепелено то стои
Запали всичко в него
И после сам го угаси
Дадох ти сърцето ...
Отчаяно 🇧🇬
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...
''Няма невъзможни неща'' 🇧🇬
Една минута ти давам само,
да дойдеш и помислиш на моето рамо.
Дали е така, както аз си мисля,
че няма невъзможни неща. ...
Раздяла 🇧🇬
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента ...
Прозрение 🇧🇬
Изравнена съм със тревата...
И се опитвам
да прозра
от нивото на пръстта ...
Ще те спася 🇧🇬
Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .
Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,
а корицата сега оръфана и едва те разпознах.
И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти. ...
Добре, че е белият лист... 🇧🇬
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно. ...
Малиново вино 🇧🇬
... „Опий се накрая, от сока малинов
на гърдите"...
Малиново вино в среднощния мрак
отпивах... Но свърши се... Жалко! ...
времето е наше 🇧🇬
и будя се по-уморен, отколкото заспал съм.
Страхуваш се да опиташ, или правиш
каквото ти хрумне в момента на ритъм.
Погледни ме, времето за момент е наше, ...