Вчера умрях,
душата ми вече гние в пръстта -
богохулница, спяща в легло от тъмнина,
аз купих кървясалите очи на смъртта,
с тях видях сърцата ви, давени в светлина... ...
Искам живот, но какво е това?
Искам в черно да бъда облечена.
Искам сълзите да бъдат от кръв.
Искам ръцете ми да са ледени,
за да късам от устните плът. ...
Когато разбереш, че всичко свърши
и няма изход от съдбата ти,
дори и смъртта да не може да те довърши,
животът ти вече ще е приключил.
Всеки ме убива малко ден след ден ...
Няма ефект
"какво остава друго, освен да дишаме под наем,
щото няма резултат от това, че лаем."(Denyo)
Тъмни коли, маски и натрапчив аромат,
марков парфюм, цигарен дим и дебело злато на всеки врат. ...
Ти, която дори не съществуваш,
а всъщност винаги те има...
Ти, която в очите ми танцуваш,
ела да бъдеш моята любима.
Ела, накарай ме да се разтапям цял, ...
И ако теб те нямаше на този свят,
и ако ти не съществуваш още,
защо звезди във тъмното горят,
запалени от болката на дългите ми нощи?
Но теб те има, радост моя и тъга, ...
Прости ми, че съм аз такава,
прости, че без тебе чувствам се сама.
Прости за всеки път, когато съм грешала,
прости ми - не мога да съм по-добра.
Прости за думите, изречени напразно, ...
... по стиха на Романтик: ''Благодаря ти много и прости ми''
Благодаря ти, че те има,
простих за неизказаните думи,
за нощите, в които не заспивах
от зейналата пропаст помежду ни. ...
Остави ме, когато те обикнах.
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!
Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива - ...
Очите им, ще мога ли да ги забравя?!
Очи на влюбен и разлюбен мъж.
Очи, събрали в себе си безкрая,
обичали в живота си веднъж.
Сълзите им, ще мога ли да ги поправя? ...
Люляците се споминаха с градината,
гореше във очите им небето.
Бяха чакани като вода в пустинята,
да приютят при себе си сърцето.
Устните сами рисуваха по въздуха, ...