Poetry by contemporary authors
Зимна вечер 🇧🇬
Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.
Сергей Есенин („Метель“) ...
Само ти 🇧🇬
Само ти!
Само ти си с мене,
само ти!
Само ти се смееш, сякаш си дете. ...
Душа 🇧🇬
на кръст я разпънете,
но от мене запомнете!
От болката цвете аз
ще сътворя и от мириса му ...
Историята на Кайли 🇧🇬
Кифла 🇧🇬
Тя не цепи всекиму басма.
Даже и да е родена грозна
Тя не се смущава от това.
Кифлата е винаги на лов ...
Върху щастието 🇧🇬
В колектива щастието се поддържа.
Единият човек се някъде намира, -
И радостно е там, топло, приятели има.
Позиция една заема - другият е в своя дом. ...
Една жена 🇧🇬
Е дом за всеки сбъднал своя сън.
Една жена до болка пожелана,
Превръща в трепет всеки силен мъж.
Една жена е цялата Вселена... ...
Първа пакост за април 🇧🇬
думички "не знам","не мога"
в речника си не познава,
всуе се светът надява.
Първи ден е от април, ...
" Голямото копито на деня" 🇧🇬
като тревичка ще ме смачка,
ако не побягна.
Зъл подсказвач вдига погледа ми
и ме лъже, че има време още- ...
Скиталецо, бъди ми брат! 🇧🇬
... скиталецо, щом вятър те издуха
из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха –
и топъл! – хлябът в стария панер, ...
Прости рими 🇧🇬
Не знам какво ще стане след години, когато вече няма да съм тук? –
навярно небесата ще са сини? – за щъркелите! – идещи от юг,
от злост и мъст светът ще се проветри и ще надене пролетния кларк,
и нощите навярно ще са светли за влюбените в стихналия парк, ...
Интересни времена 🇧🇬
но возим се на задните седалки.
Съмнението пуска семена,
но истината крие се с ключалки.
Заливат ни с горещи новини, ...
Аз обаче ще мога 🇧🇬
усмихнах се и замълчах.
Да ни съди може само Бога,
пред себе си и него обещах:
Вяра в себе си от други да не губя ...
Божественият миг човещинка 🇧🇬
... навярно ще приема други форми и други очертания след век,
дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,
че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,
че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини, ...
Копринен хлад 🇧🇬
мисли летят в мрака.
Пърха сърцето.
Заблудените
бели снежинки – знаци, ...
Среднощни неволи 🇧🇬
Усмивки виждам все по-рядко. Светът от мрак е завладян.
Дали фалшивите ни роли ни правят тъжни и сами?
Човекът, пламнал от неволи, отново пише и не спи.
Въздиша болката световна с гръдта на младата жена, ...
Книгите си имам само 🇧🇬
Бил съм влюбен в не една любима,
но любим за никоя не бях.
В своята безсмъртна, мъртва зима
гледам даже мъката през смях. ...
" Моят стих" 🇧🇬
и по краткостта на казаното.
Аз на моя бряг оставам -
от плагиатството опазена.
Върви на пръсти моят стих - ...
... 🇧🇬
Вие искате нещо!
Но кажете какво?
Да обичате някой?
А не знаете, кого? ...
Дъждовно пролетно 🇧🇬
щастливо слиза и расте.
Дървета цъфнали се смеят
и чувствам се като дете
сред капки приказно красиви ...
Питиетата на времето 🇧🇬
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...
Немската овчарка на съседа 🇧🇬
... моят мил съсед из парка цял ден вестници чете,
двама – с немската овчарка, ще прехвърлят и стоте,
той с луличката си пуши сред алеите с цветя –
тъй живеят, двама души – той със вестника, и тя, ...
петъчно.... 🇧🇬
след миг настава внезапно тишина.
Петък - катастрофа разгромителна,
няма награда утешителна.
Петък - съдбата оказа се отмъстителна, ...
Обратно броене 🇧🇬
за "почетен тур на арената".
Мъдростта е тъга - след това - примирение,
че сме единствено гости на "сцената".
С пътният лист, за жалост приключих - ...
Свят за Братя 🇧🇬
... понякога забравям, че живея два века вече в този скапан свят,
и просто нямам никаква идея защо Човекът спря да ми е брат? –
защо се нерви и защо се дразни, когато му река, че е сгрешил,
като че ли съм тъпият поразник, какъвто никога не съм и бил, ...