Poetry by contemporary authors
Търкаляне на думите 🇧🇬
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...
Въгленче по Димитровден 🇧🇬
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...
Дълбоко в Нищото 🇧🇬
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...
С душа платиш... И после сме си наши 🇧🇬
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
Пастир на патки 🇧🇬
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...
Автопортрет с космическа прашинка 🇧🇬
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...
Ново време 🇧🇬
а вятъра свести не спира и някак
тъжно е в душата - светът заспал е
и не се събужда...А вън времето не чака
трепти и бърза, отронва истини ...
Завръщане 🇧🇬
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина ...
Отново на път 🇧🇬
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...
Самотник 🇧🇬
притихнал кротко в сянката сребриста.
Печален поглед, по косите сиви,
отронват се дъждовните мъниста.
Добър и нажален каскета смачкал, ...
Малката Голяма певица 🇧🇬
Куклите с песен приспивам.
Даже отказвам да ям сладолед.
Може гласът да настине!
Зная, че сцена очаква ме мен, ...
Да помълчим на две кафета 🇧🇬
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...
Космическа цяла 🇧🇬
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...
Седем жаби - кекерици 🇧🇬
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...
Вечният миг 🇧🇬
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...
С пространственост от вечност 🇧🇬
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко, ...
Времето 🇧🇬
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук ...
Танцуващият с маски 🇧🇬
Никой не вижда какво е времето
вътре в мен, дъждовно
в едно сърце вали порой
а отвън уж грее слънце ...
Брат на утринния бриз 🇧🇬
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...
Този свят не ще се излекува 🇧🇬
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...
Не отваряй 🇧🇬
Не е време за обичане.
Не протягай длани, ръце пази.
И не прощавай вини никому.
Затвори вратата, заключи. ...
Сѫкатꙏ 🇧🇬
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век, ...
Безсъници 🇧🇬
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...
Мъжка баня 🇧🇬
Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе. ...
Пред лика на твойта хубост 🇧🇬
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...
На сцената наречена живот 🇧🇬
по - кални пътеки вървя...
Но в сърцето си пазя - мир и надежда
и онази чисто бяла невинна - черта...
Светът е добър - светът е обичан! ...
Вълшебство 🇧🇬
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен ...