Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките. ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 8
🇧🇬
РАЧЕШКАТА ЩИПКА
Помните ли Маца – котката ленива?
Че ловува раци и не е страхлива
тръгна да разкаже случки от реката,
смелост да покаже, спряла до вратата ...
Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна. ...
Думите не казват всичко, но
всеки път до жаркост се старая.
Аз съм откровен към теб... Дано
да усетиш истински Безкрая.
Аз съм откровен към теб... Дано ...
Когато паднат небесата на колèне,
готов съм да се помиря със всички вас.
Поискахте неистово да стена,
да съм ви равен в сетния си час.
Но равенството между нас е невъзможно. ...
Перото ми фино, листите бели,
ето я музата, на мен се обляга.
Лист и перо не обичат раздели,
въртя го умело, дали ми приляга?
Поредна страница, а музата друга, ...
АЗ БЯХ ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
Поел на път по пътя неминуем, повярвай, че се случват чудеса!
Молитвите ти Господ Бог ще чуе, какво че ти е тихичък гласа?
Стократно от боклука ще се върнат от тебе сторените добрини.
И ще повярваш, че за теб тепърва отваря Бог най-благите си дни. ...
Лъжи, измислици мнозина пишат,
клеветят хората под път и над път,
от фейк българите не могат да дишат,
както дума Ботев: "Тъй върви светът!"
Истината е грозна, неприятна, да, така е, ...
Делят ни сто вселени и години.
Под мъртвото пространство от звезди.
Но твоята звездичка блесна жива.
Да тръгна с две единствени следи.
А зная, че си най-далеч и близко. ...
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Нейде в сънните двори котараче се бори
със кълбото на баба в зори,
на купа́та с ластуна дядо сяда с тютюна –
и чибукът му дълго гори, ...
Клепоуха луна разглобява небето
като малко детенце – парче по парче.
Олюляна вина си припява: „Простете,
днес светът чистотата ни детска краде!“.
Не остана искра в битието сломено. ...