Poetry by contemporary authors
Ти все си сам! 🇧🇬
самичък бродиш
и се бориш!
И вече си там,
но пак самотен, ...
Твоите цветя 🇧🇬
Цветята ти донасят сякаш есен,усещам аромата на листа,които падат тихо, постепеннопокриват влажната земя.
Поглеждам ги, прегръщам ги и дишам,за да попия тази красота.Ръцете ти ме грабват и ме вдига ...
Защо не го обичам? 🇧🇬
>>> и той ми подарява най-милите чувства,
>>> той сбъдва всички мои мечти
>>> и ме изгаря нежно със устни.
>>> ...
А искаше ли друго да напишеш?! 🇧🇬
които до днес ни делиха?
Стопиха се. Попиха безметежно
след падналия декемврийски дъжд.
Дойдох… Реших и тръгнах. ...
На тридесет 🇧🇬
Липсва ми усещането, че горя...
Не искам да съм като свещ в нощта,
Догаряйки, да впръсквам леко светлина
във стаята, в която съм живяла... ...
love song 🇧🇬
Слънчев ден залезе в тъмнина.
Цвете усети уханието и...
една сълза, една мъничка капчица
мечта... целуна чистата душа... ...
Тъга (Из "Животът, какъвто е") 🇧🇬
дъждовни капки
рисуваха самота
сняг зави всичко...
Благослов 🇧🇬
радост проблясва в бездънни очи,
пламъци лумват в хора разлюляни,
ехо от клетвени думи ечи.
Тихо прелитат вълшебните звуци, ...
Промяна 🇧🇬
да отмия слепите спомени,
да открия очи и да изкрещя,
че започва наново животът ми.
Да разлиствам бъдещето смирено, ...
Бездънни нежни очи 🇧🇬
Разумът странно мълчи...
Потъвам във твоите бездни,
пропадам в дълбоки води...
И връщане няма назад! ...
Сянката на Хамлет 🇧🇬
Езеро развълнувано, без страх го опазих.
На зимата сграбчвах и хлопвах вратите й.
На слънцето и птиците следвах петите им.
Усещах живота... ...
Когато те няма 🇧🇬
Вятърът стърже в oлуците
и в ъгъла, там, притаен,
заслушан, долавям във звуците
как спомени плачат във мен. ...
Спомени 🇧🇬
и в спомените плача.
В спомените топля се
и в спомени студувам.
Със спомени променям се, ...
За старите приятели... 🇧🇬
Почти забравихме се с теб,
а тя навява ми тъга безлична
и спомени, превърнали се в лед.
И твойта сянка още я рисувам ...
отломъци 1 🇧🇬
като капки в океан...
човешки съдби
всеки Ариадна
е зарадвала с мечти ...
Реших! 🇧🇬
> Къде в житейския си път изгубих своята наивност?
>
> Защо си мисля, че съвсем останах без добра сетивност?
> ...