Сред пепелта роди се птица чудна,
с криле сребристобели тя помръдна,
разпери ги за полет нов
и литна, за да дири тя любов.
Към висините устреми се, ...
Ах, ти, моя сладка, мила,
изпълнена с любов, с душевна сила.
Отминават часове, месеци, години,
отминават пролети, лета и зими.
А аз все така ти се възхищавам, ...
Душата ми я няма, има само бездна,
огромна, зловеща, километри дълбока.
Ах, как искам аз да изчезна,
но, уви - не ме пуска съдбата жестока...
Изглежда безкрайна, но всъщност не е, ...
Отразяваш се във мене като в огледало -
виждам те в лилавата ми тишина
и когато в облак смях се забавлявам,
и когато пак се влюбвам под дъжда...
Отразяваш се във мойта нежност ...
Използва ме тъй, както всички други,
със моята душа се подигра.
Чувствам се самотна и ненужна
с раната в моите крила.
Отккъсна ги, а толкова ги исках! ...
Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!
А тръпнехме от всеки нежен поглед! ...
Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!
Бездиханна - жажда ме изгаря ...
Колко много крием в душите си.
Колко скрити чувства има вътре в нас, борещи се за свобода.
Колко мъка и тъга чакат своя ред.
Колко много чакат те да намерят своята капчица, своята сълзичка, с която да се спуснат и да изтлеят в безкрая.
Колко малко от тях обаче успяват да излезнат по този начин. ...
Да избягаме сега, да отидем ний накрай света!
Да тръгнем още през нощта!
Искаш ли, искаш ли, далеч да се скрием?
С тайнствата на планетата Земя да се покрием?
Да тръгнем на Север. ...
И ето вечерта отново слага две шепи на очите ми и шепне:
„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."
Потънала съм във съвети до колене, а тез колене вече не държат -
напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.
А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ак ...
Като стар порок, като отказани цигари
заставаш на пътя ми сега
и чувствата, до днес забравени,
разпалваш със протегната ръка.
Онзи дим от сладката отрова ...
Сънувах странен сън - бях дете…
И този сън ме върна в спомени…
Там, на двора – старата къща,
със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.
Дървеният парапет на солдурмата - ...
Със скоростта аз се раждам! Живея отново!
Адреналинът разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по-силен от „Него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!
Там далеч, със бясна надежда, ...
Теб открих
Очите ти открих сред други хиляди.
С притегляща сила, с цвят на кобалт.
Блестяха те в деня ми като бисери.
Блестяха те като звезди в нощта. ...