Poetry by contemporary authors
Грешница 🇧🇬
Грях е двама да жадувам.
Двамата - с еднаква страст,
всеки миг борба да съществувам...
ту със теб, ту с другия ...
В безкрая на бездумието 🇧🇬
тишината обсебва сърцето.
От толкова неизказани думи
и чувствата стават безвкусни
за времето и за самия теб... нелепо е... ...
Заблуда 🇧🇬
Не харесвам тези, на които светът им е черен и крив,
които не могат да направят ближния щастлив.
Отбягвам тези, които виждат слънцето едностранно
и животът им тече бавно, монотонно, еднообразно. ...
ОПИТ ЗА СТИХ ПО ПЕСЕН 🇧🇬
Искам да ви питам
за една сърна,
тя сама се скита
в цялата гора. ...
Аз и Луната 🇧🇬
а тя залепна - да мълчи.
Страх ме е до болка от бездумието,
от тишината - рана в сърцето кърви.
Звездици, светлинки в мрака, ...
СЛЕД ВСЯКО СБОГОМ 🇧🇬
на бялото в очите ти, неканена.
Като билка съм, която вече си опитвал,
за да излекувам жадно твойте рани.
Обичаш ме по начин, който не разбирам, ...
Грях ли е? 🇧🇬
и в съня си тебе пожелах?
Грях ли е, че те жадувах
и от тази жажда онемях?
Грях ли е, че те обикнах ...
Родих се в морето 🇧🇬
с красотата на небето.
Очите ми - бездънни езера.
Устни алени. Алени още галени,
горещи като огън див, ...
Aх, как искам утре, като се събудя... 🇧🇬
да няма в очите ми сълзи
и никакви горчиви спомени
от мрачните и тъжни дни.
Ax, kak искам утре, като се събудя, ...
Умора 🇧🇬
Страдание и болка аз не сещам, изтръпнало и бледо
е сърцето, до което никой не достига.
Не искам и да мисля, да усещам, от ужаса очите си измивам,
ръка отпускам и посрещам, студа и шепота безгласен. ...
Приказка-съдба 🇧🇬
искаш меча от сърцето ми да изтръгнеш,
искаш да ме съхраниш от дъжда
и в душата ми тайно да надзърнеш.
Знаеш ли, че този меч е твоят, ...
От всичко по много - до Безбожие!!! 🇧🇬
не знам коя съм и от къде?
В същото време течението на реката
заплашва да ме отнесе...
При мен са свързани нещата ...