Недей да ми казваш, че любовта е лъжа...
няма да ти повярвам.
Как да повярвам, щом съществуваш ти?
Недей да ми казваш, че живота е самота...
няма да ти повярвам. ...
Не можем да върнем времето наЗад,
в жар да превърнем беЗдната от хлад.
Изгубихме всичко в любовта,
в старание да ЗапаЗим своята душа.
Всеки по своя път да върви, ...
Мъката рони се по моето лице.
И вижда се във всяка част от моето тяло.
Сълзите попиват във моето сърце.
И го карат да блъска, само, полудяло.
Лудостта се преплита със моето "аз". ...
Очите кървясали, пълни със злоба,
ръцете треперят, готови за унищожение.
Да запазя самообладание - единствената ми молба,
мечтая да изпитам истинското удовлетворение.
Добра ли? Не! Вече съм злодей! ...
Тази вечер при морето ще ида.
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...
Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)
Изгубена лястовичка от нейде довяна, ...
Някога замислял ли си се, другарю мой,
за нещо много интересно,
че все пак идва онзи вечния покой,
предполагам, че ти е известно.
И тези мисли все напират, ...
Аз зная, че за мен мечтаеш, аз зная, че за мен гориш
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти. ...
Сълзи се стичат по лицето тъжно, сълзи от самота.
И няма вече нежни ласки, а само таз тъга.
Обръщам се да видя де си, но няма те до мен,
отиде си, без да ми кажеш, отиде си далеч от мен.
Не спирам нощем да се моля, не спирам да тъжа, ...
Със сребърни очи като море бездънно,
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало ...
Как си отиват добрите приятели -
по въздух, по вода... или със влакове?
Помахвам на изпращане с душата си
и след раздялата остава само чакане...
.................... .......................... ...
Затворих се в себе си... Защо го допуснах?
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.
Заключих и времето - спрях го завинаги, ...
Потънало в облачния мрак,
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите. ...
... Там, под водопада на мълчанието,
се срещат погледите,
търсят лек за очарованието,
логика във поривите...
... Там, след тъмната черта на хоризонта, ...
... Очите, навлажнени от света,
опипват самотата... Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...
... Косите меки чакат твоя жест, ...
Косата й е сякаш низ от слънчеви лъчи,
пламъчета страстни са нейните очи,
вечно зачервени - нейните страни,
стоят и наблюдават, над нейните устни алени, добри.
Тя има тяло на богиня, ...
Преображение . Преобрази се и времето.
Искам и аз да се преобразя
И да сваля от плещите си бремето,
И с добрината си да ви заразя.
Нека изсъхне от семе и корен ...
посягай с повишено внимание
към своя шоколадов мус, Мария
лицето ти е кръгло, а ушите ти стърчат
и, боже, колко си дебела...
светът направо е потресен, казваш ...
Сърце в сърце, душа в душа
с теб заедно вървим към любовта.
Ръцете ни преплетени в чувства от сатен,
така жадуват онзи ден, в който вечно ще си с мен.
Очите ни говорят си за тайните на любовта. ...