Poetry by contemporary authors
Защо? 🇧🇬
* * * 🇧🇬
и все по-силно лее се дъжда...
от мокрота душата ми изгнива,
разпада се на късчета лъжа.
Ръцете ми треперят, в мокри длани ...
Лъжи убили любовта 🇧🇬
Вече няма нас и пиша това,
За да ти кажа последно сбогом аз!
Тъжно ми е да приема твойте лъжи,
че обичал си ме ти. ...
Прости! 🇧🇬
"Не плачи"- ти казвам аз и целувам разплаканите ти очи.
"Не плачи, ние ще сме вечно двама в сънища и в мечти"
И там под заспалите звезди нежно ти докосваш моите страни,
прекарваш пръсти през моите коси и ми казваш: "Остани!" ...
Нещо тъжно... 🇧🇬
Тъжно е, когато навън е пролет,
а в душата ми е тъжна есен...
Тъжно е, когато до вчера щастието
бе за мен, а днес го притежава друга... ...
Илюзия... 🇧🇬
Ти каза, че ме обичаш,
аз вярвах в теб,
вярвах, че ти си различен,
че открила съм вече мечтания мъж... ...
До Далечния 🇧🇬
Само малка думичка,
прошепната в съня ти
да те стопли.
На един дъх разстояние... Нали? ...
Нека да се разделим... 🇧🇬
За да ни е леко на душата,
За да няма обещания,
Последствия,
Следи... ...
На тръгване 🇧🇬
на дълго таена вина.
За крясък от болка след ери безмълвна,
бушуваща в мен тишина.
Да тръгвам е време, ...
ДВАНАЙСЕТ ЗА ПРИНЦЕСИТЕ 🇧🇬
Натрапчив като пукнатина,
часовникът поглъща пространството.
Кристалните пантофки
всъщност ...