Всичко е прекрасно, всичко е красиво,
но тъжно е, когато морето е пенливо.
То се бунтува, то се вилней
и няма сили да се засмей.
А морето обича... обича Земята ...
Една звезда, една искрица само...
една мечта, една красива рана!...
Дали животът е частица от мига?!
Дали не е една минута този миг?!
Как бих искала мигът да бъде цяла вечност!... ...
Дъждовна нощ, приспа във кош
страховете и скръбта, във сън, останал без следа.
Кошмарът лош, разряза сякаш с нож
греховете в младостта, събудени от страстите на любовта.
Останах ли сега без страх? Избяга ли от мене, грях? ...
Познавам ли те отпреди... дали
магия си направена от времето?
Сега се случваш в думи и мечти
охотно от душата промълвени...
Обаче чакай малко, нека помълчим - ...
Мириша на сълзи
Сълзите ми са повече дори от звездите.
Всичките ми дрехи носят аромата им.
Вкусът им - така ми е познат,
а искам те да са в друг свят... ...
Аз поникнах направо от пясъка,
слях дъха си с небето разлистено.
И съм цяла, като водата,
огънят ми е скрит във зениците.
И връхлита стихийно-неканена ...
В пролетната утрин се пробуждам,
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват. ...
С трохите дневни нощем се приспивам -
като врабец, заспал под чужда стряха.
И вместо цвете милвам все коприва...
Приятелите бавно оредяха...
С останалите често стискам чашка, ...
Усмихната, добра и доверчива,
събрала на сезоните цвета,
тя често на лицето ти застива
като преграда между тебе и света.
Зад маската прозира свят различен: ...
Надникна през прозореца луната.
Усети, че съм тъжна и сама.
Усмихна се на облака, звездата
и с ореол селенен ги обля.
Остави ги самички да посветят. ...
Ти чуваш ли как вятъра те моли
и блъска те със свойто хладно тяло,
в ушите ти крещи, ти чуваш ли,
когато в теб, виновно, някой плаче?
Ти виждаш ли под себе си земята ...
Той прошепна: "Мила моя, колко хубава си днес."
Тя отвърна му със поглед, без следа от интерес.
Той й каза: "Колко искам ти към мен да приближиш!"
"Искаш ли или пък искаш в клетка да ме задържиш?"
Той отвърна: Не е вярно, не, въобще не е така, ...