Умори ли се вече от мен?
Омръзна ли ти играчката позната и стара?
Тя чака да я смениш всеки момент
с някоя нова, купена от пазара.
Новата ще може да прави много неща. ...
Мракът в своята прегръдка ме затвори.
Бавно, сякаш че не иска, светлината
си отива. През един прозорец
безмълвно безучастна гледа ме луната.
И мисли ме спохождат неспокойни, зли – ...
Тихо е, тъмно е
Лятна тъга води своя вечерен покой,
Става тъмно навън, не се виждат лица.
Тя обръща главата си, скрива се той
И двамата бързо се изгубват в нощта. ...
Щастие мое, през сълзи те моля,
остани... Толкова рани преболяха...
Не ме оставяй като захвърлена на тротоара,
всичко някой ден си отива, но раните не заздравяха...
Очите си изплаках, а дори ...
Държах те тази нощ в ръцете си...
Толкова близък ми се искаше да те
усешам, а, уви, така не беше и не би...
Но едва ли усети ударите на моето мълчаливо сърце...
Думичка не казвах, страх ме беше... ...
Разказваме истории за онези дни, а замисляме ли се за забравените ни деди, за борбата и кръвта, потта и безконечна болка, пропити в сълзи са пътищата ни.
Невъзможни любови с невъзможни очи
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях? ...
Когато пътят ти е произволен,
той започва чувствата ти да гневи
и от любов се чувстваш вече болен,
защото и сърцето те боли,
а то горкото, пак и пак ридае, ...
Да бъде тишина, желая днес... да бъде тишина, желая вечно... Днес кръвта ми тихо изтича... вик от болка след себе си... светлината в мен помита... Диханието Сърцето напуска... нощ над мен вечна се спуска... Мрак вече душата желае... болката в душата ми дълбае... Утеха кръвта ми днес дари... една пос ...
Казваш, че сърцето ти ранила съм,
че разочаровала съм в теб мъжа.
Ами да ти кажа... слабо ме вълнуваш.
За лицемери сърцето ми е във витрината.
Не ми прави сърдити чупки, не казвай колко те боли. ...
Когато се потопиш в любовта,
за тебе тайните й стават зрими
и можеш да се движиш в същността,
узнал кои неща са ти любими,
защото взорът става много ясен – ...
Не можах да бъда твоята пролет -
красива и нежна първа любов.
Не можах да бъда твоето лято -
слънчева, весела, пълна с живот.
Не можах да бъда твоята есен - ...
Мога да те обичам...
Мога да те обичам,
когато ме гледаш така, както можеш само ти.
Мога да те обичам, когато ме галиш с ръце...
Да тичам до обичта ти, да се вричам, ...
По тялото ти тежко се разливам,
на тънки струйки те обличам.
Пенливо и червено те опивам,
на бавни глътки те обичам.
На пръски утолявам твойта жажда, ...
> Не си за мен. Това е ясно.
> Не мога да съм с вързани крила.
> Далеч от теб - съм в безопасност
> и глуха съм за твоето "Ела".
> Не съм за теб. Така различна ...
Не ми поставяй граници, окови.
Не ме мъчи със тежки правила.
Ти дай ми всичките простори,
които има майката Земя.
Недей се притеснява, че ще бягам. ...