Върни ме. Сега или никога.
Отивам си - не съм вече "аз".
Заключи се пред мене и изхода,
догаря същността ми - като фас.
Върни ме. Та аз съм измислена! ...
Боли ме, боли ме, кажи ми защо?
Защо съм сама и как да избягам?
Боли ме ужасно от проклетото зло,
тази болка сърцето ми стяга!
Боли ме... Спаси ме! Не мога аз вече. ...
Грехове имат моите мъжки очи,
всяка прелест щом пият до дъно.
После споменът дълго в леглото горчи -
чак дордето се съмне.
И се гмуркат във погледа още жени, ...
Не плачи тъй болезнено, младо момиче!
Не преплитай деня свой в самотата.
Защо себе си на болка жестока обричаш?
Защо за теб в миг се срина земята?
Не страдай, а вярвай, живей и дерзай! ...
Не съм за теб. И ти не си за мен.
Не си бил никога за мен наречен.
Различни сме като нощта от ден,
като кристално утро от студена вечер.
Надеждите ми, моите мечти ...
Есента приближава. По всичко личи -
по среброто в косите, по първите бръчки,
по заспалия огън във твоите очи,
по усмивката вяла и погледа смръщен.
Есента е наблизо. Какво от това? ...
Разкъсвам своята душа на части,
раздирам я парченце по парче..
Раздавам я на хората – за щастие,
за да са живи, здрави, за да са добре.
Раздавам всяка мъничка частичка ...
Спомените в мен не мога да изтрия.
Дори да искам - нищо, че боли.
Но болката поне е жива сила,
която ми помага да вървя.
Ще стана утре - бавно, мълчаливо, ...
Във всички планове и сметки
до себе си те виждам да се смееш...
Сред всякакви природни гледки
усмивката ти слънчева ще грее...
Обичам те, момче игриво, смело, ...
Сълза се отронва безшумно в мрака,
сълза на безсилие и на тъга.
Смея се с всички, а вътрешно плача -
никой не вижда мойта печал.
Безумно бях влюбена, но ти си отиде, ...
Вълнува се под кървав залез
морето и развява свойта дреха
над брегове, скали и малки лодки,
а сетне срива своите талази
със страшна, ала и красива песен. ...
Обичах пламналите облаци в небето, върбата, сведена тъй скръбно над водите; обичах през ноември и брега, където опиваше ме в звуци хорът на вълните. Обичах тебе безнадеждно и неволно, откривах те във всичко най-красиво, мили. И зазвъня като камбана моят дух, но в живота дните ни и зло са отредили. И ...
Ти помниш ли потока стар,
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.
Слушахме шумоленето на неговите води ...