Poetry by contemporary authors
Последният ми ден 🇧🇬
КРЪСТОПЪТ 🇧🇬
Пътуванe…
Усмихнат път ме мами.
Редуванe…
Пътеки към дома ми. ...
Зора е... 🇧🇬
Сгушено на топло в ъгълчето,
в пашкулче от коприна,
чакащо топлите слънчеви лъчи...
... и еднодневките за обяд, ...
Какво е Вечност 🇧🇬
а времето е старо.
Изгаснали вулкани
се прозяват.
Умря един човек, ...
Нощта над лятото, квартално... 🇧🇬
вятърът.
Нощта е млада.
Небето черно,
черно гледа. ...
Последния ред от поемата 🇧🇬
На Западната цивилизация
Се е излегнал
Върху пропит от цигарени разговори
Диван ...
Новата татуировка на ума ми 🇧🇬
Е бодлива като роза
И скърца като пясъка във Флорида
И не може
Да докосне окото ...
Предястие с десерт 🇧🇬
а ледовете бавно напредват към вечния свят.
Пъплят разни хора, слънчеви, от твоя Бог избрани,
който трови останалите със смърт, във формата на нежен цвят.
Не искаш да стане така, и не можеш да го промениш... ...
UnTiTlEd 🇧🇬
Дали имам още във мене, не знам.
Частичка надежда във себе си скрила,
аз пазя до болка последния плам.
Душата във рани и те не зарастват. ...
Без заглавие.... 🇧🇬
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание? ...
*Безумно искам те...* 🇧🇬
Искам всичко да ти дам...
да ти покажа моята любов,
ще те подпаля с моя плам,
да стенеш със страстен вик и зов. ...
Нашата история... 🇧🇬
когато трябва всичко да си кажем?
Нима не можем да простим
един на друг вините даже???
Стоиш отново срещу мен. ...