Poetry by contemporary authors
През сън очи не спят 🇧🇬
времето
се стича,
съня ти
разсъблича... ...
За теб и в теб живея 🇧🇬
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи ...
Пътища 🇧🇬
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат ...
Блага вест 🇧🇬
врата широка.
Очите са прозорец -
към света.
Слухът е заглушен ...
В находките на стар археолог 🇧🇬
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа ...
Пълзящи светлинки 🇧🇬
разливат се,
разливат...
по клепки на очи -
отворени ...
Щурците не свирят 🇧🇬
Не чух щурците да свирят.
Нощта бе пълна с луни.
Желания, любов, заклинания...
Не чух щурците да свирят! ...
Желая те 🇧🇬
земята – синия небесен свод.
По хоризонта ласки времето чертае,
а щрихите са като тайнствен код...
Целувката е запечатана в пространство, ...
За българите 🇧🇬
Черно 🇧🇬
нова среща 🇧🇬
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?
Защо, когато пред мен беше, ...