Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.
Над непригладените тихи измерения, ...
Красотата отвъд себе си, твори Себе си
и се вселява в Себе си и става плът,
и бива разпъвана,
и възкръсва за да изпълни пророчеството.
Тя не е симетрията, а нейното нарушение. ...
Защо ме караш, Боже, пак да плача,
Защо не може без сълзи да мине любовта,
Защо пак да стоя сама във здрача -
нали уж бе изскочил той от собствената ми мечта.
Не може ли без думи да се разберем, ...
Така е отредена нам съдбата -
отвред връхлитат завист, суета
и ти напразно чакаш от тълпата
да ти протегнат дружеска ръка.
Широка длан да подържиш ти искаш, ...
След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва, ...
В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...