ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
Измислих те до болка съвършен.
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре. ...
- Хей, младежо, на г'де си тръгнал? - попита ме старият мъдрец.
- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите ка ...
Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...
Живея под наем, откакто неволно разбрах,
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...
Когато е тъмно и жарко и само шумът мотовилков накъсва безкрайното време.
Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.
И нощем, и денем.
Като сол при солта.
Ден след ден. ...
Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...
Не те измести никой от сърцето ми,
В него ти винаги гориш,
Срещаш се вечно в стиховете ми,
Душата таи надежди да се върнеш ти.
Не гледа небето никой с мене, ...
Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...
Поканих те в душата си, а ти не влезе
И мислеше, че все ще бъдеш млада.
От себе си направих къща
А сетне сам останах и седях на прага.
Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш. ...
Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...
Във твоите очи чета мечтите,
защото всичко светло си за мен,
във твоите очи се нижат дните,
на красотата аз съм в плен.
Животът ми лети и отминава, ...
Рано сутрин слънце изгрява
На двора шарена птичка припява
Утринния ветрец тихо зашумява
Красиво цвете в двора процъфтява
Вече по пладне слънцето грее силно ...
Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...