О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...
Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...
Аз съм сам, за теб мечтая много,
сърцето ми е твое, ти си жената,
да дойдеш пак моля се на Бога,
че си красива, че си светлината.
Ела сред пролетното утро, ...
Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...
Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...
Със риза бодлива и криви крачета
таралежът затропа, в дома ми зашета.
Във ъглите, в дупките все той се вре,
тъй всичко обходи, набоде добре.
Аз взех да го търся,да хвана тоз еж. ...
Отдавна замлъкна старата китара
последен вопъл скрила в кухата си гръд,
последно ехо пазеща от песен стара,
за времена на щастие и светъл път.
Но мрачни дни снишиха хоризонта, ...
Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...
Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...
Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...
Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! - ...
Запазваш за добрите времена
усмивката си радостно различна,
широка носиш свойта немота,
простиш ли си, зелен ще те разлисти.
Изгрява над мъглите ведрина, ...
Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,
че нещо скъпоценно ще намеря.
И като просяк, пипнешком с ръце разтварям
пореден кръг - за зрящите химера.
Така живея в страх от яснотата, ...
И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...
Всички ще губим, ще изчезнем,
в душата все боязън, все страх,
време е вече на земята да слезем -
ще се превърнем всички в прах.
Искам да избягам, неизбежното да спра, ...
Петков ден
Днес е хубав ден българино, твоят имен ден,
на Света Петка, на свята жена той е наречен.
На една праведна християнка е посветен,
един ден в годината за хората необикновен. ...
Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш. ...
Залезът потъна в утробата на вечността
и нежен бриз, като вълна понесе,
ритъма вълнуващ на сърцето
и ето, сливат се и страст и огнена мощ,
под взора благосклонен на небето. ...
Безименна гара е моят живот,
като отдавна изгубен,скъпоценен кивот.
А там,на далечният краен перон
стои и ме чака последен вагон.
Години поправях,градих и редих, ...
Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...
Секунда, чувство за безкрайност.
Частица време в краткия живот.
Разпаднал се митът за трайност.
Повтаряне, безсмислен оборот.
Секунда, удар на сърцето. ...