В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...
Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето... ...
Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира ...
Не си мисли, че съм те забравил,
просто се въздържам,
въздържам се да не превзема твоята реалност,
въздържам се да не обсебя твоите мисли,
въздържам се да не открадна твоите устни, ...
ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла? ...
Виждам те, не плачи.
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...
... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...
... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...
Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко. ...
Да се разлее и да се унищожи
Да се върне и да се създаде
Да бъде или да не бъде?
"Тук по добре вече никога не съществувам" каза си тя
Докато наблюдаваше къщата с двора с розите ...
Когато майката добра целуне свое скъпо чедо,
покланя горе Бог глава. Запява залез над Толедо.
Отлитат вечните тъги и се издига любовта ни
над неуютните ни дни, над всички спомени за рани.
Когато някой татко там обича своята любима, ...
... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...
Ти се връщаш със топлия вятър
по местата, на които си бил.
Всеки спомен в ума ти е кадър.
А уж като тръгна ги беше изтрил?
Но се спря във старите клони, ...
Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...