Ех приятелю, няма забрава,
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...
Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...
Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...
От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
На този, за когото се сещаш,
когато четеш това стихотворение
Моля се, бяла лястовичке, видиш ли кафезът от злато претопен
да не стоиш, да избягаш, да отлетиш, да не бъдеш ти във плен
Моля се, бяла лястовичке, изчакай, моля те, недей отлита! ...
Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...
Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка, ...
Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.
Лежим двама на тихия плаж, ...
Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост, ...
Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...