В живота ти когато влезе мъж,
с претенция да бъде катедрала,
въжетата не дърпай отведнъж.
Камбаната ти дълго е мълчала,
звънът ѝ в храма глухо ще кънти, ...
Боли ме за тези хора страдални,
имаме ближен, брат на Земята,
чувам неговите стонове жални,
ще приявим ли човещината?
Ще има ли пак за тях светлина, ...
Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките ...
Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...
Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...
Ако целият свят ти се прави на строг
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език, ...
Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна,
капките студени сърцето ми ще приюти.
Ще дойда. Ще върна лятото и синьото небе, ...
Там, където първа глътка въздух поех
и посрещна ме с обич светът.
Там небето познава и гласа, и сърцето...
Обичам те, мой роден кът!
Там, където щастлива прегърна ме мама, ...
-22-
Всяко нещо,което искаш,да отхвърлиш и да забравиш,
на Вселената по Законът За Превличането се превлича,
като Любовта и Омразата по човешки когато се прави.
А,когато приемеш,виждаш колко са дребнави и смешни нещата и те сами си отпадат... ...
Имената не отместват планини.
Ето - твоето име например.
Или на другите, които не познавам.
Две очи не могат да стопят леда
от вечността на спомени извиращ... ...
Когато глас прогонва здрач от мисли
И от простора на съзнанието лъч лъчи
Когато нежен полъх на чувство безусловно
Живота мой променя в танц без лъжи
Разбрах, че потока всъщност пее песен ...
Загубих те в рояка от вселени.
Остана с мене верният ми стих.
Различна съм и вече неизменно
на други теми аз го посветих.
Живееше във него постоянно, ...
Спокойно! Полекичка! - подай ръка,
приседни до мен на дървеният стол.
Поеми дълбоко въздух и кажи ми
кой поръси на раните ти сол.
Изплачи се, скъпа моя ...
Усещах студената празнота в душата си,
всеки ден тя ставаше все по-голяма и голяма.
Виждах мрака ,който все повече ме обгръщаше.
Чувах гласа и ,той ставаше по-ясен с всеки ден ,а тя бе мъртва от повече от 10 години, чувах как ме вика ,борех се със себе си,исках да отида ,исках да я прегърна ,да кажа ...
Носиш ми залез. А плажът мълчи, в унес прибоя разресва.
Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал.
Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...
Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича.
Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. ...
Пак за Водолея…
Отворя “Откровения”- пълно с Водолеи,
редици гъсти, също като във война…
но не мърцина или скрити във траншеи,
а най- отпред и с “по- така” съдба!... ...
Аз се будя в един през нощта–
точно време за всичко несвършено.
По-различен изглежда света,
нищо, че сме си винаги същите.
Много тихо е. Сякаш е миг, ...
-21-
Които продължават упорито,да ме четат,
вече усещат,как сетивата им започват постепенно,да се
изострят,
как по-лесно започват по-бързо Да Вдяват, ...