Poetry by contemporary authors
Зомбиране 🇧🇬
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...
Къщичка за птици 🇧🇬
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...
Безпощадно 🇧🇬
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
Циганска любов 🇧🇬
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...
Казват – бил мечтател. Е, все тая! 🇧🇬
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
Сезонно 🇧🇬
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
Като 🇧🇬
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара ...
С мечтите ти копнея да прогледна 🇧🇬
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...
Елементарна поема 🇧🇬
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
Аз живея 🇧🇬
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
Шот след шот 🇧🇬
с мръсна газ
без да вярвам
в тебе аз.
Дъжд вали, ...
Бубулечка 🇧🇬
бавно ходи бубулечка.
Ходи, клати се и спира-
най-добрият път избира!
А краченцата й тънки ...
Аз и Мими 🇧🇬
Много я обичам!
Тя ме слуша и разбира,
никога не ми се кара,
не припира.. ...
Пролет е 🇧🇬
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
Очи 🇧🇬
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...
Повярвай, време още има 🇧🇬
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
Измислен рай 🇧🇬
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
Като секвоя 🇧🇬
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...