Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
Толкова надежди таях,
толкова светли идеали,
а се оказахте един от тях...
Бог дано поне ни пожали!
/dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-reshenieto-na-prezidenta-na-rusiia-e-zaplaha-za-sigurnostta-s-trudno-predvidimi-posledici-2325161?fbclid=IwAR01TAPbTCpOqRrjOOJYSngklgwfwc-jX2iaeRC-RVomQbYpnbAdFBH19Dk
Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...
Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти, ...
След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле, ...
В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...
Да си на 50 не е лесно,
но пък е доста интересно.
Трябва да обичаш и след деца и внуци ти да тичаш.
Твоята грижа прави теб значима и
затова ний обичаме тази дама- мама! ...
Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...
И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
След киевската контранастъпация
”специалната военна операция”
достигна своя връх и кулминация
с невиждана на фронта - излагация
от пълна безхаберна абдикация. ...
Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...
Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...
Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...
Да, аз съм кучката, която го разведе,
спокойно можете така да ме наричате.
Какво ми пука, след като е с мене?!
Щастливи сме и двамата и се обичаме!
Сочете с пръст, безгрешни, заклеймявайте. ...
Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...
Бродирана шевица е душата ми,
преплетени във нея са цветя
от цветните лехички на градините
и билките от горските поля
И хлябът от житата на България, ...
Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...
Седем, осем и; вън се спуска студ и мрак.
Девет, десет и; теб те няма вкъщи пак!
Единайсет и; аз стоя у нас на крак!
Щом дванайсет е; А бе, ти не си за брак!!!
Късно се прибираш носиш ми цветята ...
Във себе си крия безброй цветове
рисувам с палитра от чувства
картини прехвърлям, изхвърлям, пречупвам на две
сърцето не спира да буйства
Реката, морето - безгрижно поле ...
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...