Poetry by contemporary authors
Поискам ли 🇧🇬
и с чувства ще те разтопя!
На тебе ще даря звездите
и тая нощна красота!
Поискам ли, ще се преборя ...
Как така септември е? 🇧🇬
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...
Обичам... когато... 🇧🇬
Когато погледите ни се срещат.
Обичам...
Когато очите ни се усмихват.
Обичам... ...
Рапсодия за Икар 🇧🇬
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
Миражите ярки ме дебнат в деня 🇧🇬
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
Борба 🇧🇬
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...
Всичко може да е просто 🇧🇬
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...
Навярно 🇧🇬
Съчинявал съм балади.
След някоя девойка тичал
и съм правил серенади.
Навярно в къщи съм стоял ...
Аз, ти и Вселената 🇧🇬
Вземи Вселената огромна
със всички светещи за теб звезди!
Дарявам ти я! Да е твоя!
И както искаш ти я украси! ...
Букет 🇧🇬
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
Това, което премълчавам 🇧🇬
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
Бързеи 🇧🇬
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...
Балада за камъка 🇧🇬
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
Светлините на нощта 🇧🇬
непрогледна, злокобна и страшна…
Но ти не се страхувай!
Нощта, е Божие творение,
време за преосмисляне, ...
Есенно с преобладаваща облачност 🇧🇬
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...