Poetry by contemporary authors
Рисунка 🇧🇬
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки. ...
Чудесата на Пролетта 🇧🇬
Слънчо как навън блести,
как лъчи му - изумруди
люлки сплитат като луди.
Виж и облачето бяло, ...
In the old Irish bar
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...
Облачно 🇧🇬
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...
Трябва първо в себе си да се вгледаш 🇧🇬
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край. ...
Река си ти... 🇧🇬
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...
Двойно с лед 🇧🇬
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...
Увисват залези, в края на небето! 🇧🇬
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
Да си човек 🇧🇬
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...
Чудеса навред, по три 🇧🇬
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...
България 🇧🇬
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...
Чудото за мен 🇧🇬
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...
Добре съм... Спокойно! 🇧🇬
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...
Лунен страж 🇧🇬
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...
Не пролет, а любов си, април! 🇧🇬
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...
Защо приемаме смъртта с трагичност 🇧🇬
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...
***** 🇧🇬
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...
Теменужен знак 🇧🇬
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...
Ти си чао 🇧🇬
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...
Летяла би – на лакти и колѐне 🇧🇬
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
Тези къщи 🇧🇬
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
Потъвам в твоите очи 🇧🇬
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...
Хроника 🇧🇬
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...