Изнемогват словата от бързане,
отмалели от пътя отбиват.
Деривати отпадат несвързани,
илюзорни пространства се свиват.
Избледняват лица и приумици, ...
Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш - ...
Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...
Една незабравима любов
Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!
Прощавах ти и вечно се надявах!
Във нощите тежеше да съм сам!
И в дните, във които сам оставах! ...
Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края. ...
В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна... ...
Крия нежен спомен в моето сърце
за теб, очите кадифени и топлите ръце.
За майчинската грижа към всекиго от нас,
за пътешествията чудни и първият ни час.
Как приласка с нежност в мен детската душа. ...
Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе ...
Вярваш ли в набързо скалъпен живот?
За такъв те подготвят, една цяла година...
И се опитваш и бориш, да не си идиот,
но сценаристите имат, друга причина.
Вярваш ли в грижовните им борби ...
Наивно ли е да си влюбен?
Наивно ли е да преследваш любовта?
А когато се почустваш изгубен,
кой близък ще ти подаде ръка?
Толкова е лесно да потънем, ...
Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...
И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири, ...
Егоистът е сляп, безразличен
към всичко, що не го касае,
затова само от себе си е обичан,
всеки от него бяга, за него нехае.
Егоистът само себе си признава, ...
Татко ми каза: Голяма си, Мина!
Утре те водим на детска градина!
Колко уплашена слънцето чаках.
В тъмното скришом от другите плаках.
На сутринта бях с букет във ръката. ...
Рекапитулация на загубите
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...
Ще си отида тихо, ясно, доброволно
и всичко ще е тъй доволно,
ще си отида, назад не ще погледна
ще се изпари осанката ми бледна.
Ще си отида без подкана, ...
Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...
Перо ти подарих от обич чиста,
да пишеш чудно, да си вдъхновена,
да грееш като Слънцето лъчиста,
да бъдеш като ангел откровена.
Перо ти подарих, да чувстваш зов ...
Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...
На какво се радваш, Българийо?
На абсурдите ли в които живееш?
На тирадите лъжовни изпяла властта
от европейски програми не спря да линееш.
На какво залагаш, Българийо? ...
Снима си "човекът" полицай
момичето нещастно от протеста.
Гаврата с хора сякаш няма край -
такава е реалността безчестна.
Добитък ли сме, или хора? ...
Една старица трепери, брои си деня
в паничка със жълти монети.
Зад завоя на крехката, стара душа,
буйна младост в очите и свети.
Живот - подаяние! Няма за хляб. ...