Училището – пъстър свят!
Читанка с буквички, къде ме води?
И есенно звънче пропя,
тиктакат срички в час по „Край мой, ро́ден“!
Едно листенце от букет ...
Коварна пустота в небето грее
и глухо птици безхлебни стенат,
в гори от облачни дървета натежали.
И пак трепери мокрото крило на гълъб,
и в улиците тъжни никнат алчни тръни, ...
Викане на духове 👻⚰️🕯️
Светът не ми хареса, скрих се под земята
Ковчегът ми е тесен, но приятно безчовечен
Когато душата ми от задух се върти и мята,
подавам навън носа си от живота привлечен ...
Не мога да опиша всичките чувства,
които изпитвам, когато те погледна в очите.
Чувствам се сякаш ме изпитва учител,
не знам кой съм и съм безнадеждно изгубен,
а просто искам всяка сутрин до теб да се будя. ...
Учителко любима, целувам ти ръка,
благодаря изричам всеки ден на глас,
за вниманието и твойте грижи мили
с теб гордея се споменавам го в тозчас.
За това, че всеки ден ти без умора, ...
Цари Мали град
Там високо в подножието на Рила планина,
сред китни селца и тучни поляни, родни нивя.
Намира се една българска крепост, твърдина,
запазила жива българщината отпреди а и сега. ...
Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
Навярно вън е дяволски парад
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим. ...
Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ, от някого запалена.
Да се стопя под купола на храма,
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво, ...
Няма ли кой, да изтрие срама на страната?
Няма ли кой, честността да поведе?
Пита народът и гледа с надежда в мъглата.
Пита народът и сухи корички яде...
Кой ги създаде всичките тия палачи? ...
Като река течаща е човешката душа.
Дали е бурна, или е смирена?
Дали прелива само с чистота,
галейки я слънчевата светлина?
Дали е срещала и много бури, ...
Всеки ученик добронамерено ще разговори
и приятелски, учителката, мила и грижовна,
ще му даде опора, подкрепа и вярна посока.
И с търпение ще изслуша лични несполуки,
ще прости и приеме невинни детски забежки. ...
Не тичай след любов несподелена.
Върви напред с вдигната глава.
Не бъди част от иронична сцена.
И ти ще срещнеш сродната душа.
Обидни думи не изричай. ...
Когато тебе вече те няма
безмислица е всичко! И суета!
Усилията на новата любов – измама,
неможеща да отмъсти за верността.
Нищо вече не радва душата. ...
Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...
Нямам кокили и си шляпам в калта като пате,
а земята е кална от многото наши сълзи.
То не бяха спогодби, позиции, хватки, дебати...
Ръждива мотика забравена нейде мълчи.
А със приказки вече издадоха хиляди тома... ...
Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя. ...
В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...
Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...
Изпразвам се отново поетично
и капките мастило са по листа.
Пак пиша натурално, автентично,
поезия се лее чиста, чиста...
Във себе си отново съм набрал ...